Отчаяф съ. Оти мъ убичът... жините. Убаво, шъ ричете, ама ни съм веке нъ дваесе и пет, а гона половинкъта. Не шише с пийене, педесе гудини демек. И те това мъ отчайвъ. Не чак толкос, оти коги бех млад, бех улаф. Сеги съм по-дърт, по-улаф (коги съ натутунчъ на баба Мара от тутуня), ама и по-готен. Е, ама ни моа съ утърва от убичъне. Шъ ма питъте как съ управям със сичките ли? Ми кво дъ ви река. Они у наше селу съ са сбрале най-убавите жини от целио свет. И съ кът виагръ за беднъта ми душа. И тук убаво, ама жинатъ Стойна мъ държи искъсу. Язе затува га пратиф при комшиата. Оти рекуф дъ живнъ. И тук убаво. Обачи зех, чи земаф Дарка зъ кметицъ. Она излезна още по-серт от Стойна. Коги я немА, язе съ натутунчих с баба Мара и вилнефме из силоту. И тук убаво. Мъ има идна Тудоръ (дека и йе къса кожата), уста и съ ни затварът. Сичко знайе, сичко види. (Дали дъ га ни турна нъ селскио весник ридактур? И по точката дъ бъбри.) Она донеслъ сичко на Дарка и ела глей чудо.
Ш`ма кръщавът тиа жини. Кой шъ ...