Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал под нея, спеше мирно и дълбоко – по улицата не се движеха коли, нямаше никого.
Жената поспря, пое си дъх и продължи. Стълбището водеше до върха на хълма, до “Тъмната кула”, както я наричаха местните. Кулата бе останала от римско време, когато е била използвана за наблюдателница. От край време бе частна собственост и обитавана. Достъпът на туристи бе забранен.
Тя не бе целта на жената. Някъде по средата от стълбището се отделяше малка пътечка, която водеше до открита площадка. Направена бе за туристи и природолюбители, защото откриваше неповторима гледка към многобройните хълмове около града.
Жената стигна до отбивката. От дупките в камъните под краката ù наскачаха уплашено малки гущерчета и п ...