На моя най - приятел

 Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ми ставаха толкова реални, а ти беше най-хубавото от мечтите. И сякаш започнах да живея, откакто виждам света в цветове. Цветовете, които ти донесе в живота ми.

 Мога ли да не те мразя, когато все повече отсъстваш от моя живот. Когато взимаш всички цветове от него. Когато без теб той изглежда още по-сив, още по-мрачен. Когато животът ми сив, това беше добър живот. Когато внесе цветовете в него, това беше най-хубавият миг в моя живот. Когато цветовете избледняват от времето, когато ти не си до мен, сякаш страдам цяла вечност. Ти беше моят живот, а сега имам чувството, че умирам. И съм сигурна, че не знаеш това.

Обичам те и те мразя, ала кое от тях е по-силно...?