Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, направо огромна, с тромава походка и права кестенява коса, която винаги изглеждаше несресана и неподдържана. За капак не можех да кажа и едно изречение, без да се изчервя и да си оплета езика, защото бях и адски срамежлива.
От малка единственото ми утешение бяха книгите, четях всичко, което ми попадне, и в интерес на истината бях доста начетена, но никой, освен мен, не знаеше това. Притеснявах се дори когато ме изпитваха в училище, поради което оценките ми рядко бяха отлични, а това ме караше да се чувствам още по-подтисната.
Честно казано, опитвах се да преодолея това. Бях достатъчно умна и наблюдателна, за да си дам сметка, че не съм единствената с подобна външност. Забелязах, че има твърде мно ...