ОТКРАДНАТАТА ТОПКА
Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
- Защо плачеш? Какво се е случило?
Детето отговаря през сълзи:
- Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма.
- Не плачи, ще ти купя друга - успокоява го старецът.
- Но тази толкова ми харесваше. Днес с какво ще играя? - натъжава се още повече Даринчо.
- Не съжалявай за топката. Все ще измислиш на какво да играеш. Погледни колко много хубави неща има в света около тебе.
- Но аз си искам топката - настоява на своето детето.
- Остави я топката. Не се тревожи, не мисли за нея. Погледни красивите цветя в градинката, виж колко красиво е небето тази сутрин. Виж какъв красив дом имаме - вътре имаш толкова неща, с които можеш да се забавляваш. Погледни в далечината планината. Е, някой ти взел топката, голяма работа. Може пък като поиграе с нея, да реши да ти я върне, щом му омръзне. Пък и да не ти я върне, не е толкова голяма загуба. Може ли някой да те лиши от благата, ...