До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компанията на самодоволната посредственост на многословните, повърхностни несамотни. Той ми е спасението от ужаса да изтърпявам самонадеяните щастливци. По-уютно ми е, когато съм с него и с Вселената в себе си.