Откровения и размисли в 03:51
Четири без десет е. Стаята ми е тъмна, осветявана единствено от светлината на монитора и червените огнени езици на стената, пред печката. Аз седя в леглото, завит до кръста, дълбоко замислен и изливащ всяка мисъл, минала през главата ми в текст.
Какво ли правя?! Защо не спя, като всички други, а съм се захванал с писане?
Въпроси, чиито отговори нямам, или биха звучели абсурдно, прочетени от спящите по това време.
Истината е там, че доста често съм буден по това време. Може би съм загрижен, напрегнат, свободен или просто имам проблеми със съня... Не ме интересува особено.
Истината е, че тези "будни" вечери никога не си приличат. Веднъж съм весел и безгрижен. Играя на компютъра или се взирам в тавана и мечтая. Друг път съм опасивен. Главата ми е празен лист хартия. Не изпитвам емоции, не мисля за нищо. Седя буден и просто съществувам. Понякога се натъжавам или някой нерешим въпрос тормози мозъка ми.
Е, тази вечер гледах филм (Едно от обичайните занимания в п ...