Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгони ли? Гледаха се и никой не правеше нищо. Това май е добре, трябва да е. Изведнъж онзи се отърси, поклати глава и извърна поглед. Това беше, трябваше да се разкара. Затърси с поглед Сам.Той се беше навел до хладилниците и ровеше нещо.Роуз стигна до него, като в просъница.
– Трябва да тръгваме!
– Чакай, искам да си взема...
Тя го затегли към изхода, зарязвайки количката.
– Моля те! Трябва да се махна, трябва да изляза! – получи задух, започна да се бори за всяка глътка въздух. Сам я подхвана и я поведе навън. Пред колата я накара да спре.
– Успокой се, какво става? Дишай, Роузи!
Очите им се срещнаха, нейните топли и изплашени, неговите студени и прагматични. Винаги беше толкова уверен, толков ...