-Човече, защо се опитваш да се убиеш?
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различаваше.
-Пак ли за онази? Сам, тя е .. –приятелят му не намираше подходящи думи да опише новият интерес на полицая. Те бяха приятели от деца, познаваха се добре. Павел знаеше, колко лесно залита Сам след жените. Но тази беше висока топка , имаше самочувствие и дързък поглед. Беше я видял на снимка от дискотеката, не че я познаваше лично.
-Честно , Павка. Това е тя. Знам, покрива е различен , ела и виж.
-Слез от там, преди да си тупнал. След час трябва да си в районното.
Сам изпръхтя и се пусна надолу, държеше се на ръце, докато опипа с крака металната конструкция под себе си. Задържа се висейки за момент, докато хвърляше последен поглед на шареният покрив. Едната му страна беше зелена, а друг ...