Имаше определени моменти, в които Миро изглеждаше по един особен начин, може би ъгълът, под който слънцето падаше върху светлата му коса беше  по-различен и го правеше несравним с никой друг. Или пясъкът, полепнал по силните му ръце беше виновен за желанието на Алекс да бъде обгърната от тези ръце. Или не, може би морската вода, останала по миглите му беше причината за всичко. Именно тези мигове бяха най-трудните за Алекс. Нека няма грешно впечатление, тя много обичаше съпруга си, той беше най-невероятния човек, когото беше срещала, но защо в живота й липсваше онази лудост, която не я оставяше на мира с Миро? Защо я нямаше тази страст, това толкова силно, почти животинско желание да му се хвърли на врата и да му се отдаде? Не можеше да си отговори на тези въпроси, но със сигурност знаеше, че няма да пожертва прекрасния си живот с мъжа си заради "плътската любов" с Миро. Да, лъжеше го, но според нея беше оправдано, защото го правеше заради себе си. Започна да си мисли, че ако успее да му го върне на Миро, и то тъпкано, самата тя ще бъде по-щастлива и удовлетворена и ще може да продължи спокойно живота си със съпруга си.

Дните и вечерите бавно отминаваха. За сега всичко вървеше според плана на Алекс. Скритите послания, влюбените погледи, дори понякога прегръдка и целувка сред вълните, докато другите отиваха да купят бира, и нощите заедно... ах, нощите! И двамата за пореден път се убедиха, че са незаменими един за друг, че копнеят именно за тях си самите, а не за който и да било друг. Но всичко това оставаше само в главата и сърцето на Алекс... всеки път, след моментите на пълно физическо и духовно отдаване, тя се превръщаше в съвсем различен човек. Не му говореше, не му позволяваше да я докосва, не го поглеждаше дори. А Миро наистина не можеше да проумее как се стига до такава драстична промяна в нея... буквално за секунди... Далече беше от мисълта, че само го използва за секс, първо, тя не беше такъв човек, и второ, не е възможно ако само физическото я вълнува, да го целува и да го докосва с толкова нежност, да го гледа в очите с такова обожание през цялото време.  

Все пак една нощ Миро не издържа и реши да я попита:

- Али... какво за Бога ти става?!? И защо се държиш с мен като със секс-играчка? - обидата ясно си личеше в гласа му.

- Аз??? Няма такова нещо, Миро. Знаеш, че на мен не може да ми е само за секса.

- Адски много ме объркваш, Али... гледаш ме влюбено през деня, дебнеш моментите, когато сме сами за да ме докоснеш и целунеш, бягаме нощем като някакви престъпници, само и само да сме заедно, отдаваш ми се с толкова много страст, а като свършим... сякаш си съвсем друг човек. За Бога, не ми разрешаваш дори да те прегърна! - Алекс седеше до него и гледаше напред към морето... слушаше го, всяка негова дума се запечатваше в съзнанието й. И беше прав... в един момент й стана ужасно гузно, че постъпва така с него, все пак й беше голяма любов, и то преди толкова малко време... Но в този момент в главата й изникнаха едни други думи, казани пак преди толкова малко време, и пак от същата тази голяма любов: "Не искам да сме заедно на Свети Валентин... това е най-тъпият празник, който може да съществува! Освен това, не мисля, че точно ние двамата имаме повод да го празнуваме"; "Добре, защо толкова държиш да е винаги по твойта? Не разбра ли, че аз съм шефът?"; "Недей, Алекс, уморен съм, нямам желание за нищо..."; "Все ми е едно, ако искаш остани да спиш с мен, ако искаш се прибирай..."; " Никога няма да стане това, което искаш, просто защото аз не го искам. Или това, което ти предлагам в момента, или нищо" ; "И не ме обвинявай, ти сама се постави в такава малоумна ситуация" и още, и още... отвратителното му отношение нямаше край. Точно заради това, заради всички сълзи, които беше проливала на път за вкъщи в 4 сутринта, защото той не беше пожелал дори да я прегърне след като се беше възползвал от тялото й, заради пренебрежението, което виждаше в очите му на следващия ден. В името на всичко това Алекс беше готова да пожертва дори семейното си щастие, само и само да може да си върне всичко.

Докато се беше унесла в неприятните спомени за общото им минало, Алекс не беше забелязала, че Миро отдавна вече не говори, а седи и ядосано я гледа.

- О, свърши ли? - погледна го тя. - Добре, сега вече мога ли да се прибирам, за да си легна? - Миро мълчеше... не я разбираше, а и тя не му помагаше никак. По погледа му си личеше, че наистина е много ядосан и като нищо планът можеше да отиде на кино, защото той можеше и да откаже следващия път каквото и да било с нея, просто заради проклетия си инат. Затова Алекс мило му се усмихна, наведе се към него, обви с ръце врата му и му каза:

- Стига, бебчо, ти нали не ми се връзваш? Знаеш колко много искам да сме заедно и да бъде пак така, както беше преди... не ми се сърди, зайче, моля те, не мога да те гледам нацупен! - толкова сладко му говореше, че Миро нямаше как да не се усмихне. - Хайде сега, дай ми целувка и да ходим да спинкаме. Боже, как ми се иска сега ти да ме прегърнеш в леглото, а не мъжът ми...! - това трябваше да прозвучи като лъжа, като преструвка, но Алекс никога не бе била по-истинска и по-искрена в думите си. Миро я взе в ръцете си и нежно я целуна няколко пъти. След това, хванати за ръка, двамата се отправиха към бунгалото.

 Край на III част