В онази пролетна утрин се събудих рано. Слънцето тъкмо си прокарваше път между блоковете наоколо. Погледнах към небето и за моя изненада не видях нито един облак. Помислих си, че това ще е първият слънчев ден тази година.
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десет, се обадих на няколко стари приятели с предложение за пикник. За мое щастие повечето от тях приеха идеята ми и към дванадесет вече бяхме намерили пуста полянка на поне десет километра от всякакъв асфалтиран път.
Преминахме през всички формалности, като опалване на барбекю и изстудяване на бира и започнахме сладки разговори за нещата, които се случваха около нас.
Доста отдавна не бях виждала тези хора и имаше какво да чуя от тях. В онзи ден си бях обещала да не говоря много и колкото и трудно да ми беше да го спазвам, някак си успявах да отговарям на всички с едносрични думички.
Когато почувствах, че съм се наслушала на проблеми, беди, радости и тъжни истории, извадих от чантата си една тет ...