Иван слезе в апартамента. Изкъпа се. Сетне се обади на Наталия. Решиха да се срещнат на същото място, където се запознаха. Мислите бяха изцяло насочени към нея. Душата му бушуваше като вулкан, а в сърцето пламтеше силен, парещ огън, който изпепеляваше всичко в него. Чувствата се проявяваха извън волята и бяха неконтролируеми. Изпитваше необходимостта очите му да не се откъсват от лицето ù и тялото по всяко време на денонощието. Като че трепетната въздишка в него бе неуловима. Това чувство – любовта, е като мравка, която пълзи в сърцето, за да се подхранва. Сети се за една Шекспирова мисъл, която описва разноцветното и богато съдържание на любовта: „Да обичаш, това значи да си изправен от
сълзи и въздишки. Това значи да имаш в себе си много пламък и верност. То значи да притежаваш само фантазия; да бъдеш чистота, послушност и пълна
саможертва.”
Цялото това разноцветие и богатство на чувствата се бяха събрали в съзнанието, сърцето и душата на нашия герой. Имаше усещането, че в трахеята м ...