Вълната се разби на брега. Пръските го събудиха и бавно се изправи. Навсякъде вода, чак до хоризонта.
Сушата, само камъни и няколко сухи храста, заобиколени от нисички цветенца. Цялата можеше да се обходи с един поглед.
Малък остров, но как се отзова на него.
Нищо не помнеше.
Изпадна в паника. Сам без спомени на тази скала. Втренчи се в морето и шума на вълните. Това го успокои. Стана и обходи новия си дом.
По брега имаше купища отломки, донесени от бурите. Намери почти запазена лодка. С настървение я издърпа на сушата. Тичаше, събираше всичко, което може да му послужи за ремонта и. Сякаш всеки момент ще се метне в нея и да отплува... Къде?... При кого?... Защо?...
Усети жажда и червата му се бунтуваха. Вниманието му се насочи, да търси вода и храна.
Бог е милостив към търсещите. Винаги има за тях по нещо, колкото и да е малко, за да оцелеят.
Откри езерце, събрало сладка вода от дъждовете. Под камъните беше пълно с раци, а в плитчините с риба.
На залез беше уморен, но и доволен. Вярваш ...