Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото не можеше да я разбере. Най-тежко го прие приятелят ù, разбира се. С него се познаваха още от ученици, имаха много сериозна връзка, техните вече намекваха за сватба. Дойде му като гръм от ясно небе. Отначало мислеше, че ще го преодолее, че е някакво временно увлечение, но...
Забеляза го на курса по танци. Седеше отстрани и само наблюдаваше. Не разбираше какво я кара постоянно да търси погледа му, той не беше нищо особено – среден на ръст, кестеняв, с белег на едната скула, който обаче някак му отиваше, напомняше ù, кой знае защо, на тримата мускетари.
Имаше нещо в начина, по който я наблюдаваше, което я караше да се чувства много специална всеки път, когато очите им се срещнеха. Никой досега ...