Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене не можеш ме преспа със захаросаната си приказка. Това, че си останала сирак не значи, че си попаднала в окото на торнадото. Напъваш се да събудиш състрадание в доверчиви сърца, но твоята сиротност е само банален факт. Даваш ли си сметка какъв значителен процент от човешките същества остават сираци. Има сираци на един ден, има сираци и на сто години. Не е необичайно. Виж ти, тя била сирак! Е?! И какво от това?! Нали все пак имаш спомен от родителите си?! В първите ти години си живяла добре. Обичали са те. Майка ти те е люляла нежно и с песни ти е приспивала. Баща ти те е друсал върху коленете си. Били сте богати и са задоволявали всичките ти капризни желания.
А знаеш ли аз какво съм преживяла ...