Джипитата в България стачкуват. Форумите се пръскат по шевовете от сблъсаци на справедливо негодувание, злобна завист, непризната гениалност, глобализъм и патриотизъм. Кашата е пълна. Никой не разбира какво става, но всеки има поне по три несъвместими мнения по въпроса.
Не бойте се. Няма да ви давам мнение. Просто ще ви разкажа една истинска история.
Бях млад, студент завършващ медицина. Дали отговора на държавния изпит или младостта и енергията ми изиграха по-важна роля не знам, но професор Панева-Холевич след изпита ми каза:
"Защо не си подадете документите за асистент по ортопедия колега? При нас тъкмо се отваря едно място."
Аз гордо и' отвърнах, че ще си помисля по въпроса. Ех младост, младост. Време на безумни дръзновения. Исках да ходя на село и там да лекувам хората. Изобщо не ме беше страх от разпределението. Обратното. Очаквах го. Очаквах началото на професионалния си живот така, както го описваха в книгите и филмите. Помните ли филма "Специалист по всичко"? Е, аз нямаше да тъ ...