vass-m (Василена Младенова)
11 20
Oct 5, 2012, 10:06 PM

Отвъд 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
792 0 1
Не искам да живея в тези дни на фалш, на лъжа, на лицемерие. Искам да живея някъде отвъд, далеч от хорското „доверие”. Сама да съм. Или с един любим само. Та той ми е достатъчен, за да му вярвам. Нали на него подарявам и сърцето, и душата си.
Не искам с хора да общувам. Отвратих се от двуличните усмивки. И знам, лицата грейнали не са нищо повече от преструвки. Стигам си сама. Само аз и той. Достатъчни сме си, за да бъде светът ни по-красив и по-добър.
Не искам да живея сред хората на моето съвремие. Модерно е да не сме човечни днес, да предаваме и мачкаме по-слабия. А даваме ли си сметка, че това ни прави по-малко Човек. И добри да има - трудно се отсяват. Не ще избягам аз от всичко лошо и пак ще бъда жертва на модерното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Младенова All rights reserved.

Random works
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Утаени шепоти
    Утаени шепоти
  • poliaa23 (Поля Христова) Chamomile tea love
    In some days her love is like a chamomile tea... she make him relaxed, feel melted, peaceful. In day...
  • eva96 (Ева Илиева) Fire and Rain
    Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so...
  • VellaN (Велла Неделчева) The blue sky
    Looking up in the sky trying to hold on all my tears falling down when the dark blue sky awakens for...

More works »