Трета глава и последна глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървената веранда.
- Скъпа, вие имате ли случайно глаукома - попита бабата?
- Не, и слава Богу! - отговори другата бабичка.
- Но, разбира се, че имате, мила! На нашата възраст това е съвсем обичайно! Но аз ще ви лекувам, само няма да се паникьосвате. За всяко нещо на тоя свят, е отреден лек, а някои лечения траят дълго.
Двете бабки седяха на верандата, пиеха чай и си приказваха. Беше 7 сутринта. Оу Клер тъкмо се бе прибрал, тоест пропълзял на четири крака и сега, облегнат на дървените стъпала, за да си поеме въздух, стана свидетел на един доста странен разговор. Сложи сакчето си, пълно догоре с бири от фестивала, под главата си и се заслуша. Всичко му се мержелееше, краката му бяха меки, а главата ...