Имаше около 45 минути до тръгването на автобуса. Тя се замота и купи вестник и двойно еспресо без захар. Както винаги се изнерви от несръчността и бъбривостта на кафеджийката. Не, тя не бъбреше с нея, а с позната, минала да се видят и да се оплаче от свекърва си.
Беше ли си взела четката за зъби? Бяха ù останали около 15 минути да си приготви багажа, а знаеше от две седмици, че днес ще пътува.
При него. Сложи слушалките и отвори вестника. Не обичаше да чете глупости. Запрелиства го и прочете хороскопа си, който също беше огромна глупост... Четвъртък. Беше нещо като “… ако… ще…”. Спомни си една мисъл на някой, който ù убягваше в момента - "Повечето ни изречения са във второ условно наклонение". "Ако бях… нямаше да…" или "Ако не бях… щеше да…" и други комбинации.
Притесни се. Ами ако не той не дойде? Ами ако се откаже? Ами ако всичко е някава игра? Ами ако...? Обаче ако….? Реши да не мисли.
Седна в автобуса и опита да се забавлява с разговорите на хората в автобуса.
… ама не можеш да си ...