Пациентът Чико Чиков

Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагноза, но засега тя оставаше скрита от корифеите на столичната медицина. Извикаха за участие в консилиумите и Републиканските  експерти, безброй академици и доктори на медицинските науки, но без резултат. Задникът на Чико си оставаше все така отчайващо червен и никакви антибиотици, кортизонови препарати, хомеопатични средства  не помагаха.

        Чико лежеше в болничната стая, в която пъшкаха още 5 души с тежки и по-леки заболявани. И те нямаха калъфки за възглавниците си, но поне имаха диагнози. Е, може би те не съвпадаха точно със заболяванията на пациентите, но това беше нормално - „ераре хуманум ест”. А Чико нямаше даже диагноза. Направиха му двойна биопсия, взеха парче месо от червения му задник и го изследваха под електронен микроскоп и пак не откриха нищо. Чико не можеше да спи по цели нощи. Съкилийниците му виеха от следоперационни болки, но дежурните сестри не идваха да им бият болкоуспокояващи. Бяха заети. Успокояваха доктори с тежки семейни проблеми. Човещина е. Трябва да се помага на нуждаещите се.

        Чико поиска да го преместят във ВИП стая срещу скромно заплащане от 250 лева на ден. При неговата пенсия от 138 лева беше тежичко, но човек какво ли не прави за здравето си, а камо ли една бивша маймуна. Ами все пак и те са хора, поне така е твърдял  един брадат англичанин навремето.

        Като чуха, че Чико ще плаща, всички станаха много любезни. Старшата сестра го погали по задната червенина и го попита дали го боли при погалването. Не го болеше. И сестрата продължи да го масажира. Чико от благодарност ù  даде двайсетачка и старшата го разцелува. Но и това не намали червенината.

        Тържествено го преместиха в новата стая. Тук щеше да бъде сам и глезен от персонала. Стаята не беше обикновена болнична стая, беше ВИП. Имаше самостоятелна тоалетна и душ. Имаше телевизор. Имаше дюшек, даже и  две възглавници.

Чико легна в новото легло и веднага установи, че възглавниците нямат калъфки. Звънна на дежурната санитарка и зачака. Донесоха обеда, след това и вечерята, но от санитарката нямаше ни кост и вест. Малко преди да заспи, му казаха, че пералнята не работи от една седмица и в цялата болница няма калъфки. Но му дадоха чаршафи, за да си завие в тях възглавниците. Чико потърси дистанционното, за да погледа предаването на бате Слави, но в стаята такова нямаше. Оказа се, че тв-то се плаща отделно на двора по 5 лв. на час и депозит 50 лв. за дистанционното.

        В банята имаше огледало, купено от магазина  „всичко по 1 лев”, но счупено. В пластмасовата рамка се мъдреше само една трета от огледалото. Случва се, каза Чико и понечи да си закачи пешкира,  донесен от жена му, на закачалката, но и тя висеше безпомощно на стената. Единият пирон липсваше. Добре, че верната му Иванка му беше донесла 3 ролки тоалетна хартия, та червеното дупе на Чико не беше лишено  и от това удоволствие.

        Облекчи се, забърса се и отиде да си измие лапите. Каква беше изненадата му, когато установи, че течеше само вряла вода, студената беше спряна.

        Чико имаше здрави нерви и разтресен от комфорта на ВИП стаята, легна и се опита да заспи.

        В това време дежурната сестра също спеше и сънуваше чуден сън. Чико звъни, тя тича да го обслужи, Чико я посреща с широка усмивка, иска трите ù имена и преписва на нейно име къщата си в Бояна. Сестрата плаче от радост и умиление, Чико я успокоява, че и апартамент ще ù купи, ако остане жив до 10 дена. Сестрата хлипа още по-силно, навежда се да го целуне и се събужда на пода. Паднала е от кревата в дежурната стая. А на таблото светкат десетина лампички от различни стаи. Уфффф, тия болни не я оставят на мира с техните капризи. Особено оная с тумор на мозъка, дето я оперираха вчера.

        Чико се събуди рано, почеса се по тила и на други места, дето го сърби непрекъснато, протегна се няколко пъти, стана и се запъти към тоалетната. На вратата се сблъска със санитарката, която носеше в ръце двете ролки тоалетна хартия, донесени от верната му Иванка. Санитарката го изгледа строго и заяви, че е строго забранено внасянето на санитарни изделия от вън. Болните били длъжни да ползват само материали, доставени от болницата. Всичко друго се конфискувало в полза на държавата. Чико не вярваше на ушите си. Вече 12 дни лежеше в тази болница и не беше видял даже снимка на ролка тоалетна хартия, а сега конфискуваха тази, която му беше донесла Ванчето.

И санитарката отнесе двете ролки. Щеше да си ги отнесе вкъщи. Децата ù имаха по-голяма нужда от Чико. При това неизвестно негово заболяване и без това го бяха  вече отписали. И неговият некролог скоро щеше да намери място всред стотиците други, разкрасяващи стените и таблата из цялата болница. Като ги гледаше, Чико имаше чувството, че това са рекламни листовки,  в дебели черни рамки,  за качественото и ефикасно медицинско обслужване в тази елитна и безплатна столична болница.

        Със специалното  разрешение на експертите на Министерство на Здравеопазването и не без ходатайството на група депутати, бивши колеги и съпартийци на Чико Чиков, от депутатските му години, лично Министърът разреши да се изпратят материалите за биопсия в парижката болница „Перси”. След три дни от Париж изпратиха запитване по интернета, „молим  да ни съобщите  в коя зоологическа градина е настанена тази редка порода маймуна.”

        В болницата настъпи паника. Страната осъмна с поредния здравен Министър. Вотът за недоверие пак не мина. Чико Чиков беше дестабилизирал правителството. Комисията по досиетата се зае със сериозна проучвателна работа по неговото  агентурно минало, настояще и бъдеще. Беше установено, че е сътрудничил на 13-и отдел на КГБ, на 8-и  отдел на ДС, на ЦРУ, на ФБР и на разузнавателните служби на десетина други  малки независими и необвързани държави. Следите водеха към Андора, Габон, Зелени нос и братска Македония.

        Проф. Тъпомир Незнайков написа научен труд върху случая „ Чико Чиков” и след блестяща защита беше приет за „доктор хонорис кауза” в няколко братски университета, стана член-кореспондент на няколко африкански Академии на науките. А когато го изписаха,  верната му съпруга Иванка от Клондайк веднага изтри думичката кореспондент, която му бяха прикачили  и  за нея Чико си остана  само член.

        Така човечеството запази репродуктивните си способности за дълги години.