Младост

    Студентският живот те е понесъл във вихъра на своята въртележка... Занятия, упражнения, лекции, библиотеки и читални, купища книги, справочници, учебници, предизпитна треска, напрежение; любовни квартири, мразовити утрини, ревност, приятелства, среднощни влакове, мокри магистрали, купони до сутринта с много музика и танци - водовъртеж от чувства, проблеми и преживявания. Хората, които ще останат завинаги в сърцето ти - това са колегите, с които си учила  и работила - неповторимо оригинални образи, пълни с хумор и енергия; съквартирантите, с които си живяла и с които сте си споделяли толкова неща; хора, с които си се запознала и си прекарала много малко време, но които много са те впечатлили и няма да ги забравиш никога. Всички те са оставили дълбоки следи в теб за цял живот.                 

  Озовавала си се в различни ситуации, преодолявала си много трудности, преборила си се с доста предразсъдъци. Докоснала си се до много човешки съдби, оказвала си се въвлечена в сложни плетеници от факти, въпроси, противоречия, налагало се е да взимаш трудни решения. Когато завършваш следването си, ти се струва, че опитът и впечатленията, които си събрала, всичко, което си видяла, чула и разбрала през тези няколко години, може да ти послужи за сюжети на произведения, които да пишеш до края на живота си. Но в същото време чувстваш, че не е точно така. Това славно време, в което си получила в концентриран вид толкова знания, умения, навици, е само период, поредната малка стъпчица напред в развитието ти. Поредната брънка от веригата на Познанието. И чувстваш с пълна сила, че ти предстоят още много такива, малки наглед стъпки, които, обаче, ще те променят много.

  След буря тишината е най-дълбока! След като си завършила, ти се струва, че е прекалено тихо. И това е напълно нормално - след цялата галимация на следването. Но истинската буря тепърва предстои, това е само затишие, което я предвещава. Сега най-важният ти приоритет е да си намериш работа.

  Чувстваш се така, сякаш си се завърнала в родния град от много, много далече...

  Завършила си Университета. Дипломата, която си извоювала с толкова труд, учене и напрежение, е в ръцете ти. Тя ще определя занапред бъдещето ти, но не винаги - само понякога. Тя би трябвало да бъде пътният ти лист в живота от тук нататък. Но не е точно така, защото колкото зависи от нея, двойно и тройно повече не зависи.

  Все още не си срещнала подходящия човек и не си създала семейство, но си убедена, че рано или късно и това ще се случи. Всичко е въпрос на време.

  Градът се е променил до неузнаваемост, докато те е нямало. На мястото на старите къщи, покрай които си минавала на път за училище, са построени жилищни кооперации, заведения и магазини. Центърът и главните улици са придобили по-модерен и лъскав вид. Появили са се много нови градинки, детски площадки, фонтани, инфраструктурата се е подобрила. Новите технологии са навлезли с пълна сила в ежедневието.

  Някои от хората, с които е било свързано детството и юношеството ти, вече не са между живите. С други подновяваш контактите си, но някак си вече не можете да намерите общ език. И ти, и те сте се променили - те са остарели, ти вече не си дете, нито девойка, а млада жена със собствено мнение, която вече не вярва толкова много на хората както преди.

  Започваш да си търсиш работа - процес, който най-вероятно ще ти отнеме много време, труд и нерви. Но в крайна сметка ще се увенчае с резултат. Успех!