Дървото гореше! Земята под него се тресеше с бясна сила, а малкото останала зеленина сякаш гледаше и въртеше очи навсякъде в безмилостен зов за помощ. Тресенето се усили и това я накара да излезе от транса, в който тя бе попаднала заради ужаса на гледката. За миг тя впери поглед в дървото и видя, че то я гледа, то се моли за своето спасение. Всяко негово листо, което падаше от тресенето, сякаш ù даваше едно и също послание.
Не послание за мъст, а за разбиране.
Тя за миг се замисли и осъзна, осъзна, че природата е искала не да се борим с нея, а да я разберем. Да разберем, че борбата е безмислена, няма място за нея. Сега момичето осъзна, сега разбираше, че земята е искала да осъзнаем, че ние сме част от цялото и сме на този свят, не за да се обръщаме срещу него, а да го браним. Да браним нашия дом. Но ние не го направихме.
Ние съсипахме всичко живо, до което се докоснем само и само да достигнем една цел. Да достигнем върховно ниво на собствения си лукс. Унищожавахме и рушахме всичко, сам ...