Глава първа
Симеон Колев никога не беше си представял, че ще стане сутеньор. Когато беше малък, в училище често им даваха за домашно да пишат съчинения на тема "Какъв искам да стана, когато порасна?". Другите искаха да стават учители, шофьори или артисти. Той винаги пишеше, че иска да стане полицай. Тогава искрено вярваше в това, както и сега вярваше, че е постъпил правилно. Нищо не му липсваше - пари, жени... Животът му беше непрекъснат купон. Ставаше му смешно понякога, като си помислеше как стигна дотук и как едно мечтаеше някога, а съвсем друго се получи с живота му.
Всъщност до седми клас беше отличен ученик. Като малък много често боледуваше и по тази причина родителите му трепереха над него, не му отказваха абсолютно нищо. Сестра му беше по-голяма с десет години, омъжи се рано, сви свое гнездо и Симо остана единственото дете в къщи. Живееха в един от крайните квартали на града, някогашно село, където всички се познаваха. И макар че отдавна построиха нови блокове по голите поляни ...