- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалкия ми опит за остроумие Ръмжачът. - Днес аз съм дошъл за урок. Слушам те, какво ще ми кажеш, само не забравяй принципа на тези ни уроци!
- Да видиииим... - почесах се там, където не ме сърби и се замислих... всъщност не обичам да мисля в моменти, когато ми е трудно да го правя, но от друга страна, за всяко нещо си има начин за постигането му, така че сега затворих очи, изпразних ума си от съдържание, което не бе особено трудно в този откачен час (явно не е случаен методът на преподаване, който ми прилагаше вълкът в последно време) и просто изтърсих първото, което ми дойде на ум: - Вярвам, че доброто в хората, в крайна сметка ще се наложи над всичко останало...
Защо ли казах точно пък това?!
...