Палто
Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, а следите от накапали солени сълзи носят диханието на синия безграничен океан и неговата морска вода. Докато от там, точно където сърцето му бе простреляно, струи благоуханно полъхът на прясно набран букет лавандула.
Толкова много страдание, заключено в едно одеяние на отдавна погребан патриот.
Последна глътка от изящната манифактура.
Мирише на прах, мръсотия и много забравена болка..
© Даян Янакиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Възхитена съм от вашия коментар! Благодаря на вас и на всички останали, безкрайно мили сте!
-
Я,колко кратко! Странно! Но пък истинско!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
