Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бялата мазилка на тавана, точно над леглото му, и мечтаеше. Може би тя щеше да прилича на Катрин Зита Джоунс. А може би да прилича на Пенелопе Круз. Може би ще готви като тях, си мечтаеше. Глупости – казваше здравият му разум – та това са просто роли!
Една нощ той взе решение – ще я покани у дома и ще ù сготви.
Но коя? Коя е тя?
-
За първата приготви изискана вечеря в китайски стил с петнадесет блюда накрая. С изискани оризови топчета със стафиди, сладко-кисела захаросана риба, пилешко с ананас, пържени фъстъци и печени круши с плънка от орехи, джинджифил и мед. Трапезата беше богата, пищна, имаше от всичко в елегантни малки купички.
Тя беше делова жена, закъсня. Когато най-после пристигна, се и ...