Продължение на Папа Краси: Пепи, мармотът и Кралят на евреите

1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада, когато се появи в края на разказа.
- Господарю, опитахме, но човекът умря. Да потърсим ли някой друг?
- Не. Няма нужда. Минаваме на следващата фаза от плана.
Пред човека се отвори времеви портал и той мина през него. Тримата му подчинени го последваха. Когато минаха от другата страна, порталът се затвори. Намираха се в кабинета на папата…

3019 година, Обеля, ВОИ
Димчо почука на вратата. Отвори Сатрека.
- Здравей, Димчо!
- Дойдох да чуя останалата част от историята за Папа Краси. Здравей, Фтипо.
Братът на Сатрека беше дошъл от съседната стая.
- Баща ви тук ли е?
- Не – тъжно каза момчето – сгази го влак.
Сатрека заплака.
- Ужасно – Димчо също се натъжи.
- Мина ми – каза изведнъж Сатрека.
- На мен ми мина преди 2 часа – похвали се Фтипо.
- Ама как така? Той ви е баща. Не може да ви минава толкова бързо.
- Личи си, че си извънобелец – каза Фтипо – Обеля е толкова прекрасно място, че човек не може да е тъжен за повече от няколко часа.
- Фтипо дори не плака, когато разгонен крокодил изяде мама – каза сестрата. Всъщност трябва да сме щастливи. Сега мама и татко са заедно на небето при Папа Краси.
- Искаше ми се да чуя цялата история – каза Димчо. - Баща ви разказваше толкова увлекателно.
- Аз мога да разкажа историята – каза някой от съседната стая. Оттам излезе… бащата на Фтипо и Сатрека.
- Но аз мислех, че сте умрял – изуми се Димчо.
- Това е чичо Сричко, той е брат на баща ни.
- До къде стигна с историята брат ми? – попита чичо Сричко.
- Когато Краси натисна червения бутон.
- Охо – зарадва се чичото – от там започва интересната част. Краси не знаел какво ще се случи, когато натиснел бутона. През това време Смъртта била в рая, за да съобщи на Бог какво става. Когато Краси натиснал бутона…

2019, Ватикана
Поколеба се за момент, но все пак натисна червения бутон. Изведнъж в стаята се появиха четирима души, една костенурка и един триъгълник, който постоянно сменяше цвета си. Погледът на Папа Краси се спря на единия от хората.
- Мишо?
- Здравей, Краси. – поздрави го Мишо. – Ние сме Съветът на Седмината. Аз, както знаеш, съм Мишо – президент на Независима Република Обеля и защитник на доброто и правдата.
Мишо разпери огромните си, бели криле и извади огнения меч, който носеше в джоба си. След това продължи с представянето на останалите членове на Съвета.
- Това е великият писател Стивън Кинг – автор на “Тъмната Кула”, “То” и още много страхотни книги.
Стивън Кинг извади оръжията си – револвер и вълшебна роза, но не каза нищо, защото авторът на този разказ смята за престъпление да поставя думи в устата на такава безпределно велика личност като Стивън Кинг.
- Това е Джоан Роулинг – авторка на поредицата за “Хари Потър”.
Роулинг извади своите оръжия – магическа пръчка и островърха шапка, но запази мълчание, по същата причина като Стивън Кинг.
- Това е Тифленчо – Мишо посочи костенурката в групата – костенурският месия. Неговите оръжия са ноктите и опашката му.
Тифленчо не каза нищо, защото не можеше да говори. Мишо посочи триъгълника.
- Това е Правоъгълният Разноцветен Ъглов Цар, накратко – ПРЪЦ. Той е цар на всички геометрични фигури с поне един ъгъл. Оръжието му е невероятният му ум.
Триъгълникът не каза нищо, защото нямаше уста.
- Той няма уста – каза Краси. – Няма и ръце, и крака. Как го разбирате?
- Не го разбираме - обясни Мишо – но това само доказва, че е по-умен от нас.
- Аха, ясно – направи се Краси, че разбира. – А кой е този човек, който още не си ми представил? – Краси посочи четвъртия новопристигнал човек.
- Това е маловажен герой, който ще умре пръв. Той няма оръжия, защото не му трябват. Нали ще умре още в първата битка.
Ненужният герой не каза нищо, защото нямаше какво да каже.
- Но вие сте шестима, защо се наричате Съвета на Седмината?
- С теб, Краси, сме седем. Папата е част от съвета.
- Но аз нямам никакво оръжие и никаква свръхсила – очите на Краси се насълзиха.
- Щом си избран за папа, значи силата е в теб. Просто трябва да я откриеш. Сега кажи, защо сме тук?
Краси разказа за преживяванията си в Ада. В този момент дойде Смъртта.
- Бог го нямаше. Отишъл е на почивка. Говорих с Пепи Рашев и той каза да защитаваме задния вход на Ада на всяка цена, стига да не е по-висока от петстотин хиляди многомилиона, защото само толкова има в Рая.
- А няма ли да пратят ангелите си, за да ни помогнат? – попита Мишо.
- Няма. Те ще защитават Рая.
- Значи сме сами – въздъхна Мишо. – Съвет на Седмината, към Обеля!
- Чакайте – викна Краси – аз не мога да летя!
- Няма и да ти се налага. Ще се телепортираме – успокои го Мишо.
- Аз не мога и това.
- Не си ли минал ОКОТ (Основно Католическо Обучение по Телепортиране)?
- Всъщност, вече махнаха този предмет от Католическото неделно училище – обясни Смъртта.
- Какво??? – Мишо изглеждаше шокиран. – Вече не учат католиците да се телепортират? Това е все едно да махнеш машината за сладолед от кабинета на папата. – Мишо погледна, за да се увери, че машината си е на мястото. – Но поне на папата трябва да са обяснили как да го прави?
- Той не завърши обучението – пак обясни Смъртта. – Джордж Буш плени предишния папа.
- Проклет да си, Буш!!! – викна Мишо – Е добре, аз ще ти обясня. Първо заври показалеца на дясната си ръка в лявото си ухо. После заври показалеца на лявата си ръка в дясната си ноздра. След като направиш това, трябва ясно да си представиш мястото, където искаш да отидеш. Което в случая е… АЦЦ в НРО.
- Автономното Циганско Царство в Независима Република Обеля? – ахна Краси – аз не искам да ходя там.
- Но се налага – тъжнo каза Мишо, все още с ляв показалец в дясната ноздра и десен показалец в лявото ухо. – Там е задният вход на Ада. Къде другаде… След като си заврял десния си показалец в лявото ухо и левия показалец в дясната ноздра и след като си си представил АЦЦ, остава само да пръднеш и ще се озовеш там.
И Мишо се изпари с пръд. Роулинг и Стивън Кинг направиха същото, а след тях си отидоха и Тифленчо, и ненужният герой, който беше сложил триъгълника в гащите си.
- Давай, Краси – подкани го Смъртта – телепортирай се.
Краси мушна каквото трябваше, където трябваше, но не можа да пръдне.
- Не мога да го направя – разплака се той.
- Трябва да се научиш да пърдиш – Смъртта се смръщи. – Не може да си достоен папа ако не можеш да се изпърдиш, когато положението е напечено. Пише го от вътрешната страна на папската шапка. Хайде, стига си плакал. Аз ще те телепортирам сега, но не мога винаги да съм до теб.
Краси хвана наметалото на Смъртта и тя го пренесе през разстоянието. Този път не почувства преминаването през вода, очевидно то беше, само когато минаваш в друг свят.
Когато пътуването им приключи, Краси установи, че се намират в АЦЦ. Мръсно, грозно място. Умалено копие на Факултета, където Краси никога не беше стъпвал. Останалите членове на Съвета на Седмината вече го очакваха. Краси погледна насъбралата се тълпа роми, които наблюдаваха новотелепортиралите се.
- Забравих да попитам дали циганите отиват в Рая – каза той на Мишо.
- Циганите нямат души – отвърна всезнаещият, всеразбиращ и всеобясняващ Мишо.
- Това вече е расистко – възмути се Краси.
- Знам – призна си Мишо – повече няма да го споменавам, за да не ядосам някого. – И наистина, до края на разказа вече не го спомена.
Седмината и Смъртта тръгнаха по улиците на АЦЦ. Разноцветният триъгълник още беше в гащите на ненужния герой. Скоро стигнаха до голяма, ръждясала порта.
- Сега разбирам как Буш е научил за задния вход на Ада – каза Мишо и закима разбиращо. Краси също разбра – над портата имаше голям светещ надпис “Заден вход на Ада”.
- Сега трябва да видим кой е партньорът на Буш на Земята – каза Краси.
Маловажният герой, който съвсем след малко ще умре, остави триъгълникът ПРЪЦ на земята. И всички зачакаха. И чакаха докато Мишо (който пише разказа, а не този който участва) отиде до тоалетната.
Когато Авторът се върна, историята продължи и партньорът на Джордж Буш се появи. Носеше тъмни очила, перука и фалшиви мустаци.
- Защо се е дегизирал? – учуди се Мишо.
- За да се сетите кой е, преди да се е разкрил – обясни Смъртта.
- Не се сещам – призна си всепризнаващият си Мишо. Краси обаче извика:
- Аз знам. Знам кой е това. Буш каза “Моят партньор на Земята”, знам защото вчера четох първата част за да си припомня какво ставаше. А Буш няма партньори, само слуги. Следователно това е… Самият Джордж Буш!!!
Всички ахнаха, а Буш свали очилата, мустаците, перуката и няколкото килограма, които беше натрупал, докато не злодействаше.
- Позна ме, Папа Краси. Но ме позна твърде късно. Сега ще отворя портата и Аз и евреите ще владеем света.
- Но какво правиш тук? – не вярваше на очите си Смъртта. – Аз лично занесох душата ти в Ада.
- Когато Чушката опита да ме унищожи, почти успя. Но не съвсем… Аз бях мъртъв, докато Мишо не реши да пише продължение, тогава се оказа, че вместо да умра съм бил разделен на 2. Едната половина, притежаваща моите свръхсили е в Ада, а другата, поела силата на Пръстена, е на Земята. Когато двете половини се съберат ще стана най-могъщото същество на света. Уха-Уха-Уха-Уха – изсмя се Буш по мишовски.
- Не разбирам – призна си Краси.
- Няма значение – пролича си, че и Буш не разбира съвсем. – Важното е, че съм жив и отново съм главният злодей в разказа.
- Съвет на Седмината, в атака!!! – извика Мишо и те се спуснаха към Буш.
Бившият президент разкъса ризата си и започна да изстрелва лазерни лъчи от зърната на гърдите си. Те бяха 3 на брой. Един от лъчите разряза маловажния герой на две. Другите от Съвета се скриха зад един циганин, който ядеше ябълка.
- Какво ще правим? – извика Папа Краси – Той е по-силен от нас.
- Не бива да му позволяваме да отвори портата – каза Мишо.
- Отивам да ям – каза Смъртта.
- Сега ли – учуди се Краси – по средата на битка сме?
- Аз не съм яла нищо от началото на първата част на този разказ и ще умра от глад, ако не ида веднага.
И Смъртта изчезна. Докато спореха, Буш отиде до портата и я отвори като разряза катинара с лазерните си лъчи, или както е научният термин - цицолъчите си. Тогава навън излязоха всякакви евреи, убийци, изнасилвачи, контрольори, пенсионери и разни други гадове.
Когато всички бяха вън излезе и двойникът на Буш. Двамата се гледаха известно време, тогава единият Буш погълна другия. По този начин се сляха в едно.
- Сега съм много по-силен. – Провикна се той към скрилите се зад циганина супер герои. – Вече никой не може да ме спре!!!
Буш тръгна нанякъде, а избягалите от Ада го последваха.
- Край, те спечелиха – Краси се разплака.
- Още не, но са на път да спечелят. Не трябва да им позволяваме да превземат Земята. И не трябва да им позволяваме да научат за задния вход на Рая.
Краси се сепна и спря да плаче.
- И Рая ли има заден вход?
- Правил ги е един и същ архитект. – Мишо посочи една голяма врата, точно срещу входа на Ада, над която пишеше с големи светещи букви: “Заден вход на Рая”.
- Ох… - изпъшка предсмъртно някой.
- Кой пъшка там? – попита Мишо.
- Кой може да е според теб, идиот такъв. – Отвърна изпъшкалият. Оказа се ненужният герой.
- Ти си жив? – зарадва се Краси. Той, Мишо и останалите изтичаха при него. Освен триъгълникът, разбира се, той си лежеше на земята и си сменяше цвета.
- Слушайте – каза разполовеният човек – имам само една молба към вас. Погребете ме подобаващо. Обещайте ми, че ще го направите.
- Обещавам – каза Мишо.
- Обещавам – каза и Краси, и се разплака. Ненужният герой издъхна. Тогава една гигантска птица се спусна от небето и грабна едната половина на трупа, а един гигантски червей изскочи от земята и изяде другата половина. Така че не го погребаха.

През това време Буш и последователите му се разхождаха из НРО. Не злодействаха, защото се радваха на свежия въздух след задушния ад.
- Хей, кои сте вие? – попита един надменен глас. Буш се обърна и съзря ниско зловидно човече.
- Аз съм Джордж Буш, новият господар на този свят. А ти кой си?
- Аз съм Богът и лидерът на сектата Влага Бест.
- А, да, чувал съм за теб. Казваш се Лютмил Тъпански, нали?
- Вече не – разсърди се ниското човече – Авторът промени името ми, за да не се бърка с Людмил Ятански, лидер на сектата Блага Вест. Сега съм Лимтюл Напътски.
- Лимтюл, чувал съм, че подлъгваш много хора и ги отклоняваш от правия път. Искаш ли да работиш за мен?
- А ти какво ще ми дадеш? – алчно попита Лимтюл.
- Сила – каза Буш – и власт. Ще си втори след мен.
- И заедно ще управляваме света? – лиги течаха от устата му.
- Не – каза Буш – Ще управляваш сам. Аз имам други интереси. Прицелил съм се към други светове.
- Дааааа – извика Лимтюл и падна на колене – да, ще ти бъда покорен завинаги!!!
Тогава Буш простря ръката си над коленичилото човече и то започна да се променя…

- Не успяхте ли да го спрете? – попита Смъртта, когато се върна. – И сте изгубили тялото на ненужния герой? Сега как ще прибера душата му?
- Ти ни изостави – ядоса се Мишо. Краси плачеше до него. Стивън Кинг и Джоан Роулинг пишеха. Тифленчо се тифленчеше. Триъгълника размишляваше.
Изведнъж Краси спря да плаче и каза.
- Добре, отивам в Рая. Не можем да се справим без намеса отгоре. Искам лично да разговарям с Бог.
- Бог е на почивка – припомни Смъртта.
- Ще говоря с Пепи Рашев тогава.
Краси хвана наметалото на Смъртта и тя го пренесе през световете.
Отново бяха пред портите на Рая. Този път обаче отпред седеше Кеану Рийвс.
След като му обясниха кои са и удостовериха, като всеки му показа отличителната си татуировка (череп на гърба на Смъртта и папа на петата на Папата), той им разреши да влязат.
В Рая цареше хаос. Всички тичаха и викаха. Ангелите бяха въоръжени и готови за битка. Пепи обикаляше, даваше нареждания и се усмихваше… както винаги.
- Краси? – Пепи се приближи до тях. – Защо не защитавате задния вход на Ада?
- Не успяхме. Буш и евреите излязоха. Затова дойдохме. Искаме армия от ангели, за да ги спрем.
- Не може, ангелите ни трябват тук. Не бива да позволяваме на Буш да внесе…
Пепи се усети, че говори много и млъкна. Краси обаче се досети.
- Пепси, нали? От това се страхувате.
- Да, ако дори капка пепси бъде внесена в Рая всичко ще изчезне.
- Но защо му е на Буш да унищожава световете?
- Защото – Пепи се поколеба дали да каже – защото някои хора вярват, че ако зло бъде допуснато в Рая, то няма да унищожи световете, а просто ще смени властта. Бог ще бъде низвергнат, а господарят на Ада, който в момента е Буш, ще властва над световете. Това, разбира се, са само предположения, но смятам, че Буш вярва в това.
- А дали знае за задния вход на Рая? – попита Краси.
- Раят няма заден вход – засмя се Пепи, който се беше усмихвал през цялото време, въпреки притеснението.
- Всъщност има – каза Смъртта – но за него знаем само аз, Бог и Мишо, а сега очевидно и Папа Краси.
- По дядовите – почти изруга Пепи, а усмивката му изчезна. – Значи сме в много по-голяма опасност, отколкото си мислехме. Добре, че имаме много хора на Земята. Светът е пълен с християни, те ще се противопоставят на Буш.

През това време на Земята се провеждаше среща на всички християнски лидери, свикана от Лимтюл Напътски. Християнските лидери гледаха удивени новият му външен вид. Лимтюл се беше превърнал в много пипала с гъз вместо глава.
- Чуйте ме – провикна се гъза. – От векове се борим със силите на злото. От векове се опитваме да премахнем влиянието на Сатана в животите ни. Но резултатите бяха краткотрайни и незадоволителни. До днес. Днес дойде някой, който е по-могъщ от дявола. Този някой го е надвил и сега е сред нас. Говоря за Джордж Буш.
Всички изръкопляскаха.
- Затова, нека се поклоним на човека, който върза дявола и победи злото. Нека му отдадем хвала и да му служим.
Един по един всички лидери се поклониха.

Папа Краси, Мишо, Стивън Кинг, Джоан Роулинг, Тифленчо, Триъгълникът, Смъртта и един лют нос гледаха новините. А новините бяха страшни:
“Все повече хора стават последователи на завърналия се бивш президент на САЩ. Освен християните почти всички други религии са приели Буш за водач. Изключение правят само Църквата на 8-мия ден и Мишовистката секта на космоглавците, които просто нямат никакви членове, които да последват Буш. Освен религиите много организации са станали последователи на Буш, включително и нашата телевизия. Слава на Буш, слава на Господаря на света.
Последователите на бившия президент в момента провеждат шествие, като по пътя си грабят, рушат и убиват. След малко ще се присъединя и аз.
Към последователите на Буш се е присъединил и президентът на компанията “Пепси”.
(На екрана се появи уродливо, двуглаво същество покрито с люспи. Президентът на пепси, изроден от дългите години употреба на веществото. Той заговори:)
„Дълбоко съм признателен на великия Джордж Буш и на неговия пръв слуга, Лимтюл Напътски, за начина, по който докоснаха живота ми. Аз, както и много други, решихме да поставим знака на Лимтюл на ръцете си и по този начин да покажем принадлежността си към все по-голямото семейство на последователите на Буш. И от този момент обявявам, че пепси ще се раздава безплатно на всеки, който има знака на ръката си.”
Токът угасна.
- И Лимтюл е замесен – каза Краси. – Това е краят на света, нали?
- Вероятно – призна Мишо.
Настъпи мълчание. Някой почука на вратата и всички в стаята (освен триъгълникът, който още обмисляше чутото по новините) подскочиха.
- Кой може да е това? – прошепна Смъртта.
- Кой си? – викна Краси.
- Искам да помогна – отвърна зеленчуков глас. – Ако Буш се е върнал, искам да участвам в съпротивата!
Папа Краси отвори вратата, а отвън стоеше…

3019 година, Обеля, ВОИ
- … Гумената Чушка – каза чичо Сричко, а децата ахнаха.
- Значи Чушката е дошла, за да помогне? – зарадва се Димчо, който, разбира се, беше чел “Приключението на Гумената Чушка”, най-хубавия разказ на Мишо. – Но нали чушката умря?
- Димчо - усмихна се чичо Сричко – ако още не си разбрал, в този разказ няма никакво значение кой е умрял и кой не.
- А Бог? – продължило да любопитства момчето. – Къде ходи Бог на почивка?
- На Луната, къде другаде. Отива при добрия си приятел Елвис Пресли. Той има ферма там и гледа петнисти краставици и пясъчен ананас.
- Ясно. И какво станало после?
- По-добре да спрем дотук – казал чичото – стигнахме вече 7-ма страница, време е да приключваме, за да остане нещо и за третата част.
И така, приключили. За днес…