- Какво?
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с животните и ореха… Ехее… Досега да съм се възнесъл нейде в Отвъдното. И то доста отдавна.
- Да бе. Ама Отвъдното го остави сега. Говореше ми, как по погледа, или по начина на лаене си разбирал какво искат Суза и Макс. За това ставаше дума? Нали?
- Именно! Но то това с погледите на кучетата и котките - много хора го умеят. Пък аз под давление на Проклятието се научих да разбирам и други неща.
- Какви?
- Примерно какво иска да ми каже Сивчо. Когато да речем грачи така или онака. Когато чука на прозореца, за да се закача с мен. Или пък когато просто чука да ме предупреди за нещо по-конкретно.
- За какво да те предупреди? Че по телевизията започва шампионска лига ли? – питам, усмихвайки му се и п ...