Колкото са те две седмици.
Особено когато си на почивка.
И то с любимите ти хора.
Минават буквално като за миг.
Хе, хе, хе! Сега вече мога спокойно да потвърдя хипотезата на Стареца. Че точно в едни такива красиви и приятни дни прекарани с любимите си хора можеш да разбереш, как Времето е спрямо Любовта и скоростта на Светлината - относително.
Та връщам си се в нашето градче където скуката е като константа – макар и приблизително.
И както си ни беше уговорката - отивам в бай Курти защото обещаното за мен е мероприятие - задължително.
Пием по едно кафе и му казвам:
- Давай да ходим да я свършим тази работа. Щото то наистина много се проточиха моите обещания в относителността на времето – и без да се бавя бутвам празната чашка, ставам, а той си взема триона и вървейки към двора си говорим - О, Бай Курти да не забравя! Имаш специални поздрави от Баджото!
- От твоя баджанак ли?
- Да!
- Благодаря! Ама по повод какъв, той ще ми ги праща поздрави? ...