Не можеше да се отрече, че позицията му беше стратегическа – всички, които идваха по моста, за да отидат на предизборния митинг на площада в стария „Варош“, щяха да минат покрай него.
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отгоре му. Коляното на левия му крак мъчително изпука. Не се чувстваше в добра кондиция, но се налагаше да е тук. В сряда бе пазарен ден. Тогава сядаше в началото на редицата от сергии, изваждаше кавала от кутията му и подхващаше любимите си мелодии. В шапката пред него сегиз-тогиз хвърляха по някоя парá, а накрая търговци милостиво му оставяха торбички я с чушки, я с домати или грозде от стоката, останала непродадена.
Сега, обаче, бе петък вечер, зеленчуците бяха свършили, затова той извади кавала и засвири. Хората минаваха и заемаха места около сцената, малцина пускаха дребни монети. Зададе се голяма група. Отпред в центъра вървеше висок хубав мъж, все още строен, със заформящото се коремче – ...