"но поколенията били обречени да станат свидетели на нещастното бъдеще..."
Джоуи Темпсет
Силен блясък удави в мъртвата си белота всичко наоколо. Експлозията прогърмя оглушително над двете човешки тела, помете ги и безмилостно ги запокити в зейналата паст на тъмен изкоп. Страхът зверски звънна в главите им...Полузаслепени, те покорно се вкопчиха в мисълта за близкия край. Времето спря. Нямаше начало, нямаше посока....Само студ, оглушителен рев, дъжд от пясък, прах и късове скали, стрелящи се на талази сиви облаци, вкус на олово, кръв...Много кръв. Сякаш слънцето беше изгаснало. Болката витаеше във въздуха, тя съществуваше и ведно с мрака и безумния грохот на умиращата планета се превръщаше в последното чувство, което можеше да бъде изпитано. Ад - мръсен и коварно реален.
Дошъл на себе си, мъжът впи пръсти в настръхналата плът на Земята и усети последната, тиха конвулсия...
Дишаше трудно, с мъка поемаше от парливия аромат на въздуха. Мислите му се бяха изпокрили, в главата му цареше същи ...