Jun 13, 2012, 10:38 AM

Парчета от детството 

  Prose » Narratives
1706 0 16
5 min reading
Звън на чанове
и песен недопята...
Пак съм дете.
С къси панталони. Преправени от стар дочен панталон на тате. С презрамка през лявото рамо и копче от балтон. Нямам представа къде сме. Знам само, че скоро сме се преместили. И ние, както всички останали, живеем в барака на някакво място, което наричат „двадесет и пета площадка". И с детската си наивност вярвам, че живеем на един от многото площади. Това ме кара да си мисля, че всички ние сме много значими и важни. Бараките са на два етажа с широка външна дървена стълба. Ние сме на първия - от входа вдясно. Мама и кака правят пердета от разтегателна синя хартия за прозорците с префърцуненото име - призбризи. Кукнал съм почти пред входната врата и внимателно наблюдавам големите и сръчни ръце на тате, който с кухненския нож заглажда ръбовете на една чамова летва. Треските се огъват, когато се отделят, и миришат като на бòрината, с която мама разпалва печката. Присвива леко очи, поглежда ме, все едно премерва нещо, и одобрително клати глава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тасо All rights reserved.

Random works
: ??:??