Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца на Лиди не Й позволяваха да заспи. Въртеше се изпод завивките си и от негодувание подхвърляше лютиви закани към този, или това което я държеше будна. Нощта беше млада, но отвън по нищо не си личеше че слънцето е залязло. Кралската стража патрулираше по улиците и нареждаше на всички любопитни селяни да се приберат обратно в домовете си. Паника все още не се бе надигнала, но хорското любопитство бавно къкреше.
ЧАСТ 1-ва (Дете на слънцето)
Вече не издържаше. Трябваше да се измъкне и най-накрая да разбере какво се случва. Тихомълком отвори прозореца си и се измъкна. С „котешка грация” премина по керемидите и сe озова на поляната в задния двор. Трябваше да сложи ръка пред очите си – беше толкова я ...