May 24, 2014, 7:54 PM

Париж–Виена 

  Prose » Narratives
516 0 0
2 min reading
Кралицата отдавна настояваше да посетим Париж и предвид зверското убийство, което извърши, се наложи бързо да напуснем България.
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, пиехме кафенце и се любувахме на гледката през прозореца.
Телефонът ми звънна и се наложи да изляза отвън, за да не преча на останалите посетители.
- Кралице, връщам се след пет минути. Мястото ми изглежда спокойно, но ако въпреки това някой реагира непристойно, моля те, не му обръщай внимание!
- Разбира се, скъпи. Предният път беше просто инцидент – каза тя и ми намигна.
Много добре знаех, че убийството никак не беше случайно. Съвсем умишлено и зверски намушка човека. Дано в мое отсъствие някой глупав французин не се заплесне по красотата й.
Свърших разговора колкото се може по-скоро и с бърза крачка влязох обратно - уви, масата беше празна. Но видях бутилка вино, което не бяхме поръчвали.
П ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Милотинов All rights reserved.

Random works
: ??:??