Патентът на дяда Груя
(пиеса за ученически театър в четири действия)
Дянко Мадемов
Действащи лица:
Старец
Наркопласьор (може да се играе и от стареца)
Момче – ученик
Шантаж - ученичка
Шемет - ученичка
Отврат – ученичка
Директорка
П ъ р в о д е й с т в и е
Сцената е разделена на две. Едната страна е планинска местност с овчарска колиба (може от плат). Втората половина е училищен двор в града с пейка.
Старец: (Излиза от колибата и гледа небето) Eй, я гледай как притъмня! Голяма буря се задава от Балкана. Дано само да не ми отнесе колибата! Шаро! Хайде, моето момче, събери стадото! (Тръгва към колибата, но се връща) Хайде де! Размърдай си задника! Ей, одъртя и ти като мене… Я чакай да пусна транзистора, че да чуя новините!
Глас от транзистора: …очакват се повсеместни превалявания и гръмотевични бури, на места – градушки.
Старец: Това го зная.
Глас от транзистора: Тази сутрин шестнадесет годишен ученик се е отправил към Стара планина без необходимата за това екипировка и без мобилен телефон. Следите му се губят. Тази вечер беше сформиран отряд от планински спасители, които ще започнат издирвателни мероприятия. Поради лошите метеорологични условия, обаче спасителната акция ще започне утре рано сутринта. Чухте новини.
Старец: (спира транзистора) Що ли го слушам туй радио? Само лоши новини. Сякаш са се наговорили - да стресират… и без това изтормозения народ!
Момче: (минава покрай колибата)
Старец: (проследява го с поглед) Гледай я съвременната младеж! Толкова е вглъбена в проблемите си, е едно „добър вечер” няма да ти каже… Ей, момче!
Момче: Кажи, бе, дядка!
Старец: Накъде си тръгнал в това… никакво време? И без връхна дреха? Буря иде! Я ела в колибата докато премине фурията, пък … после ще си продължиш пътя!
Момче: Я си гледай работата! Това си е моя работа и въобще не те засяга, разбра ли?
Старец: Прав си за това. Не е моя работа. Ама… преди време едно момче ей тъй беше тръгнало срещу бурята и…
Момче: И какво стана?
Старец: Нищо. Гръм го удари. Стана на въглен. Пърлено прасе виждал ли си?
Момче: Какво, ще се плашим ли сега?
Старец: Аз само ти казвам. Чак майка му не можа да го познае! Вика: „Що ми водите туй циганче?” Ама ти си знаеш – вероятността да те удари мълния в планината е едно на хиляда. Я те уцели, я не. Ама да знаеш, че ако те срещне мечката – няма да ти се размине!
Момче: Хайде сега пък и мечка! Де го измисли?
Старец: Другите овчари са я видели. Аз не съм, честно ти казвам. Изяла била едно магаре. Ама аз не им вярвам. Лъжат! Те са изяли магарето, пък после мечката им крива. На кого ги разправят тия? На дяда си Груя ли? Ама ти върви, върви! Аз се прибирам в колибата, че… я гледай как задуха… Пък ти си карай работата…
Момче: (Оглежда се страхливо, тръгва, но пак се спира, сяда на един пън). Не ми пука, дадка! Нищо не може да ме уплаши! Пък… каквото ще да става. Няма да свърши светът с мен, я!
Старец: (влиза в колибата, но се връща) Ей, момче!
Момче: Ех, досаден старец! Какво искаш пак?
Старец: Ах! Ти още ли си тук? Върви, върви! Аз викам на кучето. Щях да те питам… ама ти сигурно бързаш… да не би случайно да разбираш от кюмпютри?
Момче: Учил съм малко. Само, че не ми е ясно - ти какво общо имаш с компютрите? Да не би да си си инсталирал електронен пастир? Ха-ха-ха! Гледай ти какъв дядка!
Старец: Не, бе, не, бе! Тука… моите синове ми подариха една джинджифайка, ама… пусто… не мога да разбера как се пуска, пущината… Ти само ми я пусни, пък аз ще се отправя нататък! Извинявай, че те отклонявам от пътя ти, ама… трябва да се обадя на бабата да запре кокошките, че голяма хала идва!
Момче: Дай да видя! Дядо, то туй не е компютър, това се казва таблет! Макар, че… вътре има компютър…
Старец: Тъй, де, тъй де! Табланет! Аз друго ли казах?
Момче: И да ти кажа… никак не е лош! Браво на твоите момчета! Има добри параметри. Само, че… няма да стане работата!
Старец: Що? Каква му й повредата?
Момче: Първо – батерията ти свършва. И второ – нямаш никакъв обхват.
Старец: Че то като шъ′й тъй… (взема таблета и замахва да го хвърли).
Момче: Ей, ей! Чакай! Какво правиш?
Старец: Че то кат′ няма да ми върши работа, защо само да го разнасям? Не е ли тъй?
Момче: Не е. Чуй ме сега. Ще кажеш на твоите момчета да ти купят едно зарядно, ама соларно! Запомни ли? Соларно – значи преобразува слънчевите лъчи в електричество. После ти пълни батерията. След това, вземаш телефона и почваш да обикаляш. Там – до онова дърво, или горе до скалите - гледаш кога ще се появят чертички. Ако са две – добре. Ако са три – още по добре, можеш да говориш спокойно.
Старец: Пък казаха, че можело и снимки да пра'й?
Момче: Може. Чукваш ето тука и снимаш. Няма нищо сложно.
Старец: И… колко гигабайта може да събере… например?
Момче: Чакай да погледна. Имаш карта памет. Много! Ама, чакай! Ти откъде ги разбираш тия гигабайти?
Старец: Аа, чух ги като се разправят. Браво, момче! Ти направо ми отвори очите. Аз може да съм изкукуригал, ама чуй сега какво ще ти река: Ти имаш дарба. Виждам, че ги чаткаш тия машинарийки, ама по-важното е, че можеш добре да обясняваш. Ти можеш да станеш добър даскал и да учиш хората на… какво беше? На компютърна грамотност!
Момче: Абе, да ти кажа… и аз така бях намислил, ама нещата се объркаха…
Старец: Както са се объркали, тъй и ще се оправят. Те за това са проблемите – после да ти се услади победата!
Момче: Не, при мен нещата са много сложни, по-добре не ме питай!
Старец: Чакай! Сега разбрах. Ти да не би да си извънземен, бе?
Момче: Що ме караш да се смея? Земен съм.
Старец: Че тогаз какво има да се притесняваш? Я се стегни! На всяко нещо му се намира колая. Слушай дяда си Груя!
Момче: Не и в моя случай… Е, аз да тръгвам…
Старец: Чакай, чакай! Не съм почерпил. Не може тъй!
Момче: Няма нужда.
Старец: После да н’ съжаляваш! Не знайш какво изпускаш. (вади павурче с ракия). Я, я опитай това! Опъни, опъни яка глътка! Какво ще кажеш? А?
Момче: Хубаво е. Какво е това?
Старец: Това, моето момче е напитка за разбирачи. Еликсир! Домашна сливовица, двойно припечена. Вие… кой знае какво пиете там в града?
Момче: Различно… Уиски, джин с тоник… Напоследък сме на бира.
Старец: Бира ли? Какво й туй бира? Пийш – пикайш. Истинските мъже пият ето това. Само, че то не се пие на голо.
Момче: Как на голо?
Старец: Тази ракийка иска дебело мезе. Сега ще имаш късмета да опиташ какво се казва истинско сирене от истинско мляко. Ама не като онези ментета в града – палмово масло с мирис на сирене… Аз няма да ги бутна, пари да ми дават! Я опитай, опитай! Хубаво, я! Пък ако ти надялкам и от пастърмицата… Ето, отчупи си и от питката… Хайде, хапни си, пийни си колкото ти душа сака! Не се притеснявай. Утре глава няма да те боли, гаранция! Пък… новото ми сиренце ще узрее след една седмица. Искам да си спомняш за дяда си Груя!
Момче: Благодаря ти, дядо Груйо! Наистина беше много вкусно. Много се радвам, че се запознахме… Но аз наистина трябва да тръгвам!
(Чува се силен гръм. Започва буря.)
Старец: E, няма да те задържам повече. И на мен ми беше приятно, че то… рядко минават хора от тук… Ама… чакай! Забравихме най-важното – десерта! Как тъй без десерт?
Момче: Какъв десерт? Само не ми казвай, че си произвеждаш и шоколад!
Старец: Кой ти говори за шоколад, бе? Мъжки десерт. Ела тука! (вади цигари и подава на момчето)
Момче: Благодаря! Ама после… нали няма да ми издърпаш ушите, че пуша?
(И двамата се смеят. После лягат по корем и запалват.)
Старец: Виж какво, моето момче – човек трябва да опита от всичко на този свят! И сам да прецени – хубаво ли е, лошо ли е. Докторите казват: „Дозата прави отровата.” И най-смъртоносната змийска отрова ако се разреди достатъчно, става лекарство. Всичко, което е прекалено, е вредно. Запомни това. Та какъв, казваш, ти беше проблемът?
Момче: Ох, направо не ми се говори за това…
Старец: Добре, де, няма да те разпитвам. Но мога да позная. Има замесена женска, нали?
Момче: Дядо Груйо, ти си голяма работа! Как позна?
Старец: Това са природни закони, моето момче. Още от времето на дяда ти Адама, че и до ден днешен, в основата на всяка злина стои жена! Господ ги е лишил от сила, защото… представяш ли си какво щеше да стане ако имаха нашата сила? Ама пък ги е компенсирал, като им е дал хитрост. Като не могат да постигнат нещо със сила, постигат го с хитрост. Затова трябва много да внимаваме! Е, ще разказваш ли сега, или ще спим?
Момче: Тя, моята история е дълга…
Старец: Нищо, нощта е наша.
Момче: Но ако ти се доспи, или ако ти доскучае – ще ми кажеш!
Старец: Веднага. Давай!
Момче: Та… отивам аз една сутрин на училище… както винаги… Спиш ли вече?
Старец: Не, слушам…
З а т ъ м н е н и е
В т о р о д е й с т в и е
Училищен двор. Трите ученички се разхождат. Шантаж хрупа чипс, Шемет пие „Редбул”, Отврат яде ябълка.
Шемет: А ма, Шантаж! Ти чу ли най-новата клюка?
Шантаж: К′ва клюка, ма, Шемет? Да не са сменили просветния министър?
Шемет: Глупости! Още по-интересно! Маймунякът зарязал Маца.
Шантаж: Стига, ма, Шемет! К′ви ми ги приказваш? Как тъй шъ я зарежи? Нали уж се обичаха?
Шемет: Моля? К′во й туй любов, ма, Шантаж? Я ми го обясни, че не го разбирам нещо!
Шантаж: Не знам.
Шемет: Гибонът иска да изчука Маца и после да я пусне да пасе с държавните говеда. Ама нещо не му се отворил парашута и затуй я натирил. Сега стана ли ти ясно?
Шантаж: Аз пък му се чудя на тоз Гибон какво ú харесва на тая глезла. Тъпа като патка, пък циците и като на крава!
Шемет: Те мъжете точно туй търсят.
Шантаж: Той пък един мъж…
Отврат: Вие друга тема нямате ли? Стига сте ги одумвали! Животът си е техен – да правят каквото си искат! Вас какво ви засяга?
Шемет: Това само един Отврат може да го каже…
Шантаж: Мани, мани! Гле′й к′во ста′а! Виж кой се задава! Доцентчето.
Шемет: Мале, малей! Гле′й колко сме важни! (имитира го как върви).
Шантаж: Не мога да го понасям тоз Доцент. Натегач! Ще му изхвръкнат очите от четене. Направо ми лази по нервите.
Отврат: Пак с вашите одумки! Какво искате от момчето? Дошло е да учи, да си вземе хубава диплома…
Шемет: И за к′во му й таз диплома? А? Да си я завре… айде да не казвам къде.
Отврат: Доброто образование прави човека по-интелигентен. Пък добрата диплома го прави по-конкурентен на пазара на труда!
Шемет: Дрън-дрън! Това само един Отврат може да го каже.
Шантаж: И с диплома, и без диплома – все тая! Все ще мие чинии и кенефи някъде из Европа. Да му пикая на дипломата аз!
Отврат: Не е баш тъй то.
Шантаж: Ти шъ ми ка′йш!
Момче: (към Шемет) К′во, ма, фръцло! К′во ми са хилиш като пачà в тенджера?
Шемет: К′во ми са пра′ш на отворко, бе, мухльо?
Момче: Мухльо й баща ти… ако го знайш кой е!
Шемет: Гле′й го, ма! Гле′й го к′ъв тон ми държи! Педал смотан! Най′ш как шъ му нацепя кратуната, само да ми падне на чалъм, малей!
Шантаж: Ти го остави на мен! Аз знам как да го подредя.
Шемет: И к′во ша му напра′йш?
Шантаж: Ще видиш. Ти само стой, та гледай!
Отврат: Що не оставите момчето на мира? Вие го предизвиквате, пък после…
Шемет: Иссчезни! (Отврат и Шемет излизат)
Шантаж: Eй, Доцентче! Би ли дошъл за малко, миличък? Искам да те помоля за нещо!
Момче: К′во искаш? Казвай бързо, че имам работа!
Шантаж: (оправя му яката, сваля му очилата) Eй, ама ти си бил готин, бе!
Момче: Ти к′во с′я? Щъ съ бъзикаш ли с мен, или к′во?
Шантаж: Кой? Аз? Да се бъзикам? Слабо ме познаваш, мой човек. Аз винаги казвам истината в очите на хората, затова ме мразят. Честно ти казвам – много си готин, ама си много смотан. Трябва да се отракаш малко. Каквато и диплома да вземеш, ако не си отракан – никой няма да те забележи!
Момче: Ами такъв съм си сега. Какво да направя?
Шантаж: Ех, как не си ми в ръчичките! Такъв пич ще те направя, че мацките ще препикват покрай теб!
Момче: И защо ще го правиш?
Шантаж: Нали ти казах – готин си. Не мога да те гледам такъв смотаняк. Слушай, що не дойдеш довечера в „Куцото куче” да пийм по една бира и ще ти дам някои… мъдри съвети?
Момче: О-о! Не мога довечера. Трябва да чета за контролното по информатика.
Шантаж: Ей го нà! Говедцето си е говедце! Ти се мъчиш да го вкараш в пътя – то си знае неговата. Хайде, де! Моля те! Половин час, какво толкова! Тъкмо ще ти кажа коя ти е навита.
Момче: Добре. Ама съвсем набързо!
Шантаж: Хубаво. В седем часа.
Момче: Добре.
(Внасят масичка с две чаши бира до пейката и става кафене. Шантаж сяда и си поглежда часовника. Идва момчето.)
Шантаж: Ей, ама си точен като швейцарски часовник! Истинските мъже по това се познават. Държат на точността. Това показва уважение към дамата. И второто е, че са кавалери. Винаги плащат сметката. Ама, хайде, това няма да го искам от теб – нали сме си наши хора!
Момче: Е, какво толкоз – две бири няма да ме съборят финансово…
Шантаж: Казвай с′я, к′во пра′йш?
Момче: Нищо. Чета за контролното.
Шантаж: Стига с туй контролно! В най-общ план те питам.
Момче: Нищо. Първо да завърша, пък после – ще видим.
Шантаж: Други неща не те ли вълнуват?
Момче: Не.
Шантаж: Хайде да си помечтаем! Ти обичаш ли да мечтаеш?
Момче: Не.
Шантаж: Знаеш ли, има една сентенция: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Момче: А ти за какво мечтаеш?
Шантаж: Ох, за много неща! Оня ден като се разкарвах по магазините, видях един страхотен смартфон. Ама... очите ми останаха в него, разбираш ли? Само за някакви си петстотин лева! Казах на нашите, а те - не щат и да чуят. Рано ми било. А другия месец имам рожден ден, моля ти се! Кой знае с какъв боклук ще ми замажат очите. Мечтая си да срещна един богат бизнесмен и да ми го купи. Пък ако трябва… ще се прежаля една вечер, какво толкова?
Момче: Бих ти го купил, но… нямам толкова пари. И… без да искам нищо от теб…
Шантаж: Ти си истински приятел. Разбираш ме…. Знаеш ли, има два вида мъже: които хленчат, и които намират решение. Ти от кои си? Хайде, нека това бъде първата ти бойна задача. Докажи ми, че си мъж!
Момче: Не знам от къде да намеря толкова пари…
Шантаж: Ето, виждаш ли? Веднага започна да хленчиш. Ако си ми едно гадже, ще те зарежа на втория ден!
Момче: Аз и не мисля да ти ставам гадже.
Шантаж: То не се знае. Животът е непредсказуем. Хайде, размърдай си мозъка! Аз не бързам. Но знай, че ако успееш, наградата ти ще е голяма! (целува го и си тръгва)
(Идва наркопласьорът и сяда до него. Отнасят бирите и му носят кафе.)
Наркопласьор: Пич, какво си се умислил? Проблем ли имаш?
Момче: Че кой няма?
Наркопласьор: Ами аз, например. Ето – пия си кафето, пуша си цигарката и хич не ми дреме.
Момче: Браво на теб.
Наркопласьор: Да позная ли какъв ти е проблемът? Паричен! Познах ли?
Момче: Как позна?
Наркопласьор: Лесно. Има едно проучване, според което всички проблеми на човека – и здравословни, и семейни, и обществени, се свеждат до един единствен проблем – липсата на пари! Имаш ли достатъчно пари – можеш да решиш всичките си проблеми. Не е ли така?
Момче: Така е. За съжаление…
Наркопласьор: И колко ти трябват? Сто? Двеста? Хиляда?
Момче: Много. Какво, заем ли ми предлагаш? Мерси! Пари от непознати не вземам.
Наркопласьор: Чакай, бе! Ама ти не ме ли позна? Аз съм Графът от „бе” клас!
Момче: Вярно, бе! Графе! Ти къде се изгуби?
Наркопласьор: Почнах бизнес. Печеля добре. Зарязах даскалото.
Момче: Браво, бе! И как се уреди?
Наркопласьор: Който търси – намира. И теб мога да уредя.
Момче: Пари… наистина ми трябват, но… не мога да зарежа училище.
Наркопласьор: Че кой те кара? То това е между другото. Но да те предупредя: Работи се яко в първите месеци, после береш плодовете.
Момче: Мен работа не ме плаши. Казвай каква е работата.
Наркопласьор: Много бързаш. Чакай да изпушим първо по една цигара и после ще ти обясня всичко. Става ли? (подава му цигара, пушат)
Момче: Какви са тез цигари,бе? Направо ми се замая главата!
Наркопласьор: Щото не си свикнал. Ще видиш след малко как ще се почувстваш! Това са специални цигари. Няма ги по магазините. Аз ги доставям. Това ми е бизнесът. Е, как си сега?
Момче: Знаеш ли… светна ми пред очите. И ми олекна. Идва ми да полетя!
Наркопласьор: Чакай! Това е само началото…
Момче: Ей, какво има в тази цигара? Да не би да е дрога? Ти какво? Наркопласьор ли искаш да ме правиш? (става и си тръгва)
Наркопласьор: Чакай малко, бе! Седни тука. И аз така се дърпах в началото, но после ми обясниха. Това, дето го говорят по телевизията е про-па-ган-да! Когато тревата се използва за медицински цели – всичко е законно, разбра ли? Никой не може „копче”да ти каже!
Момче: Как за медицински цели?
Наркопласьор: Ами ето както при теб. Ти беше отчаян, омърлушен… Сега си в чудесно настроение и… каквато и тежка работа да вършиш – въобще няма да се умориш! Това те зарежда с енергия. Това е най-добрият антидепресант, защото предизвиква отделянето на хормона на щастието в главния мозък. Нали си чувал за него? И на всичкото отгоре това ти носи добра печалба!
Момче: Не знам. Объркан съм. Трябва да помисля…
Наркопласьор: Какво има толкова да му мислиш? Опитай! За опит пари не вземат! Ето ти една кутийка. Дай на твоите съученици да опитат. Ще видиш, че ще им хареса. После ще се оправим с парите. Всичко зависи от теб. Ако се научиш добре да рекламираш стоката – добре ще печелиш! Хайде, до утре по това време. И успех!
Момче: Дано! До утре!
(Излизат. Изнасят масата. Сцената отново е училищен двор. Трите момичета се разхождат.)
Момче: (Идва, пушейки цигара. Към Шемет.) А ма, Шемет! К′ва й таз помия дет′ я пийш?
Шемет: То пише на нея. Пък ти кат′ си кьорав… Енергийна напитка. Дава крила!
Момче: Дава, на баба ти фърчилото! Ти чакай да ти дойде енергия… на Куково лято… Ей тук е истината. Опъни два-три пъти и пак ще приказваме…
Шемет: Ти затуй ли си толкоз ухилен днес?
Момче: Опъни, опъни яко! Хайде да те видим, кат′ ми се пра′йш на мъжкарана…
Шемет: Лелей, момичета? К′во става с мене? Дръжте ме, че ще падна! Всичко ми се върти! Летя в космоса! У-хуу! Голям кеф!
Шантаж: Нещо и стана! Отивам за вода!
Отврат: Доценте, ти от кога се дрогирваш? Не съм го очаквала от теб! Направо ми падна в очите…
Шантаж: Ето водичка! Пийни си! Доценте, между другото директорката каза да отидеш при нея. Веднага!
Момче: (уплашено) Защо?
Шантаж: Не знам. Никога не съм я виждала толкоз ядосана.
Момче: Ей, мисли му, ако си ме натопила! (изпада в паника)
Шантаж: Не ми се сърди, длъжна бях. Разпространяваш наркотици в училище. Шефката каза – три години най-малко не ти мърдат…
Шемет: … и изключване от училище!
Шантаж: Обàди се да пратят патрулката. (вие като сирена)
Шемет: След малко ще те закопчеят.
Шантаж: Ще те смажат от бой.
Шемет: Стига, ма! От съвети.
Шантаж: Ще ти направят досие…
Шемет: … и икой няма да те вземе на работа като разбере, че си наркоман.
Шантаж: Ще лежиш в психиатрията – два пъти в годината…
Шемет: … по шест месеца!
Момче: (в паника) Ще лежа, ако ме хванат. (Хуква да бяга)
Отврат: Чакай, Доценте! Къде отиваш?
Момче: Ще хвана Балкана. После ще мина границата. Сбогом, Отврат! Сега разбрах, че ти си ми истинска приятелка! Но вече е късно. Не ни било писано…
Отврат: Чакай, Доценте! Спри се! Не виждаш ли, че се будалкат с теб?
Момче: Не, с тези неща шега не бива. Минавам в нелегалност. Чао, мацки, бъдете щастливи!
Шантаж и шемет: Смотльо-о!
Отврат: Глупачки!
З а т ъ м н е н и е
Т р е т о д е й с т в и е
В колибата на дядо Груйо.
Момче: Страх ме е, дядо Груйо! Ако ме хванат – лошо ще стане.
Старец: (смее се, прегръща го през рамото)
Момче: Толкова ли ти е смешно?
Старец: Извинявай! Знаеш ли на кого ми приличаш сега! На бай ти Тошо, дето бил в полунелегалност – той се крие, пък никой не го търси.
Момче: Да, ама туй с наркотиците е сериозна работа.
Старец: Не бой се бе! Хората ги хващат с тонове наркотици, че пак ги пускат. Пък ти трепериш за две цигари. Я се стегни! Най-много да те сплашат малко, ако изобщо някой реши да се занимава с теб. Слушай сега! Легни и се наспи добре, пък… утрото е по-мъдро от вечерта. Все ще измислим нещо!
Момче: Не виждам какво можем да измислим.
Старец: Утре като станем, ще ти дам десет съвета. Действат при всякакви ситуации. Гаранция!
Момче: Сериозно ли?
Старец: Съвсем сериозно. Аз даже съм ги патентовал преди десет години. Наричат се „Законите на дядо Груйо”.
Момче: Има ли ги в гугъла?
Старец: Няма ги. Нали знаеш – бюрокрация. Още ме мотаят!
Момче: Нямам търпение да ги чуя!
Старец: Утре, утре! Сега сме уморени и двамата. Хайде, спи сега!
Момче: Благодаря ти, дядо Груйо! Много се радвам, че те срещнах.
Старец: Няма случайни неща, моето момче! Това, всъщност е първият ми закон. Давам ти го в аванс. Приятни сънища! (Загъва го с ямурлука си, взема си телефона и излиза на пръсти, отдалечава се и набира номер.) Ало! Сто и дванайсет ли е? Дядо ви Груйо се обажда! Е, сега… кой дядо Груйо… То друг няма. Ама какъв адрес, бе, мойто момиче? Аз съм в Балкана, паса си овцете… Добре, де, няма да ми ги пасеш ти! Само да ти кажа, че момчето дето го издирвате е при мен в колибата. Колиба, не кобила! Божке-й! Ама, какви спасители, бе? Да не се разкарват, утре сутрин ще го изпратя поживо - поздраво да се прибере у тях! Хайде, лека работа! Ей, кой ги назначава тези, бе? Пфу-у! (Излиза и се връща със съд с мляко. Вади две паници и дроби попара) Хайде, ставай, моето момче! Тук се става рано. Хайде, че млякото ще изстине!
Момче: (протяга се) Добро утро, дядо Груйо! Спал съм като заклан.
Старец: Добро утро, моето момче! Така е в Балкана – чист въздух, природа – човек си отпочива.
Момче: Казвай сега съветите!
Старец: Чакай! Много си припрян. Всичко с времето си. Първо да похапнем, че тогас. Съветите няма да избягат. Я хапни сега, че на гладен стомах работа не се върши. (двамата ядат мълчаливо)
Момче: Та значи казваш, че няма случайни неща и, че това е първият ти закон…
Старец: Така е. Само, че аз малко те поизлъгах.
Момче: Какво? Излъгал си ме значи? Опитваш се да ми кажеш, че няма никакви закони, така ли? А аз ти повярвах. Как можа да ми го причиниш? Не ти прилича на годините!
Старец: Свърши ли? Правиш прибързани заключения, моето момче, и това ти е много сериозен проблем. Разбира се, че има такива закони и аз ще ти ги кажа, само, че това не са мои, а всеобщи, вселенски закони! Ако ги знаеш и се съобразяваш с тях – животът ти ще върви по мед и масло. Пък ако не ги спазваш – ще береш само ядове.
Момче: Извинявай. Усъмних се за момент. Слушам те.
Старец: Така-а. Първият закон вече го знаеш. „Няма случайни неща.” Приеми го като аксиома и ще видиш как животът ще ти го доказва всеки ден.
Вторият закон е продължение на първия – „Всичко, което ти се случва е за добро.” Проблемите винаги атакуват слабите места на човека, а когато ги разрешаваш – ти израстваш духовно.
Третият закон гласи: „Слушай сърцето си.” То никога не греши. В човека винаги спорят два гласа : единият - на разума, другият - на сърцето. Разумът може да бъде манипулиран, но сърцето – никога!
Четвърти закон: „Не бягай от проблемите.” Изправи се смело срещу тях. Ако, например, те гони куче – колкото по-бързо бягаш, то пò ще се настървява. Но ако спреш и му размахаш сòпата? А?
Пети закон: „Бъди себе си.” Много хора щи се опитват да те манипулират, да те вкарат в някакви рамки, да ти вменят някаква роля. Не се поддавай. Ти си уникален и неповторим и с това си цѐнен.
Шести закон: „Бъди благодарен.” Благодарността е обменната монета между човека и Бога. Когато благодариш – ти си разплащаш сметките, а ако си неблагодарен – трупаш вересии и… рано или късно ще ти спрат кранчето.
Седми закон: „Признавай вината си.” Никога не пропускай да се извиниш, ако си допуснал грешка, или си наранил някого. С това няма да поправиш стореното, но ще покажеш, че си осъзнал вината си повече няма да я повториш.
Осми закон: „Поощрявай доброто.” Доброто е като цвете в саксия. Колкото повече се грижиш да него – ще разцъфва и ще се умножава. Лошотията е като плевел. Оставиш ли я без внимание – няма да вирее.
Момче: Защо спря?
Чувал ли си, че битието определя съзнанието?
Момче: Да. Учихме го по философия.
Старец: Тъкмо обратното е. Запомни го от дяда си Груя. Когато си мрачен и подтиснат – ти привличаш като магнит само мрачни хора и скандалджии, а също и неприятни събития. А когато си радостен, весел, щастлив – ти привличаш само приятни хора и събития. Лошите бягат от теб, защото енергията, която излъчваш ги прогонва. Затова деветият закон е: „Бъди винаги позитивен.”
А сега – десетият закон. Той, всъщност трябваше да бъде първи, защото е най-важен, но нарочно го оставих последен - за десерт. „Обичай!” Всяко живо същество има душа, а душата е от Бога. Тялото се храни с хляб, а душата – с любов. Без любов тя не може да съществува. Любовта е смисъла на човешкия живот!
А сега вече можеш да си тръгваш.
Момче: Дядо Груйо… не знам какво да ти кажа, освен… благодаря!
Старец: То е достатъчно, моето момче. Разплатихме се.
Момче: Само един последен въпрос искам да ти задам. Ти какво си завършил, че си толкова мъдър?
Старец: Кой? Аз ли? Аз, моето момче съм завършил Овчарската академия.
Момче: Стига! Аз най-сериозно те питам.
Старец: Пък аз най-сериозно ти отговарям. Виждаш ли тези две торби там? В едната нося хляб, в другата нося книги. Каква ми е работата по цял ден покрай стадото – чета! Знай, че и най-доброто академично образование не може да те подготви за дебрите на живота. Затова човек трябва непрекъснато да се самообразова. Препоръчвам ти го горещо!
Момче: Е, довиждане, дядо Груйо! Благодаря ти още веднъж за всичко. Дано да се видим пак!
Старец: Ако е рекъл Господ…А сега съм любопитен накъде ще тръгнеш.
Момче: Как накъде? Връщам се в училище да оправя нещата.
Старец: Тъй те искам! Думите ми не са били напразни. Сигурен съм, че ще успееш!
З а т ъ м н е н и е
Ч е т в ъ р т о д е й с т в и е
(Колибата е махната. На нейно място е кабинетът на директорката – маса с два стола.)
Момче: Първо искам да се извиня…
Директорка: Първо – радвам се, че се завърна жив и здрав след твоята необмислена постъпка…
Момче: Обмислена беше. Донякъде…
Директорка: И продължаваш да спориш с мен? Да отидеш в планината без необходимата екипировка? И то – по време на учебни занятия? Това обмислена постъпка ли е според теб?
Момче: Съжалявам. Права сте. Няма да се повтори.
Директорка: Ти въобще осъзнаваш ли какво си направил? Мисля да те предложа на педагогическия съвет за изключване от училище.
Момче: Имате право. Ще си понеса последствията. Ако можех да върна времето – нямаше да постъпя така.
Директорка: Как можа? Как можа да го направиш? Отличник! От всеки друг го очаквах, но не и от теб.
Момче: Съжалявам. Изпаднах в някакво умопомрачение…
Директорка: (прикрива смеха си) Ще ти дам аз едно умопомрачение! Да не си превъртял от много учене, а?
Момче: Не. Предлагам да не го обсъждаме повече. Взех си нужните поуки. Да не Ви губя повече времето! Вие решавате. Но… ако ми дадете шанс – няма да Ви посрамя повече.
Директорка: Добре. Понеже си отличник…този път ще ти се размине. Но… неизвинените отсъствия остават.
Момче: Благодаря Ви! Ами… за другата работа? (показва пушене на цигара)
Директорка: Не разбирам за какво говориш. И друга работа ли има?
Момче: (подскача весело) Значи са ме излъгали! Значи – никаква полиция! А аз им се вързах. Гледай сега какво ще им се случи! (хуква навън)
Директорка: Чакай! Върни се! Ела и ми разкажи какво се е случило!
Момче: Няма значение. Вече всичко е наред. Отивам да ги нацелувам!
Директорка: Луда глава. Колко бързо израстват децата…
(Трите момичета се разхождат по двора)
Момче: Как сте, сладуранки? Ще ви схрускам и трите! (целува ги)
Шемет: Стига, де! Стига си ме лигавил! Махай се!
Шантаж: Лелей! Тоз яко са’й надрусал!
Момче: Не съм. Не съм! Човек може да бъде щастлив и без наркотици!
Шемет: Докторът дали й на работа?
Момче: Нищо ми няма, разбирате ли? Радвам се на живота!
Шантаж: Порадвай му се още малко, че…ей твоят човек иде. Ей сега ще те смота.
Момче: Нека дойде. Нямам проблеми с него.
Наркопласор: Здрасти, мой човек! Как е бизнесът?
Момче: Ами…Няма сделка. Отказах се. Ето ти цигарите и върви ги продавай на друго място.
Наркопласор: Не можеш да се откажеш. Влезеш ли в играта, няма връщане.
Момче: Сигурен ли си? Не съм подписал никакъв договор.
Наркопласор: Такива са законите на мафията.
Момче: Какъв мафиот си ти, бе? Слушай! Аз ти предлагам по-добра сделка. (вади телефона си и набира номер) Ето! Ти се махаш от тук, а пък аз няма се обадя където трябва. Става ли?
Наркопласор: Добре. Тръгвам си, но пак ще се върна. И този път няма да ти се размине.
Момче: Не можеш да ме уплашиш. Аз се движа с охрана.
Наркопласор: Хм! Ще видим… (излиза)
Отврат: Как само го разкара! И окото му дори не мигна.
Шемет: Къде ти й охраната, бе? Нещо не я виждам.
Момче: Вие сте моята охрана. Моите приятели са моята охрана. Сигурен съм, че ще ми се притечете на помощ ако ми се наложи. Както и аз на вас.
Шемет: Шантаж, аз викам да си дигаме чукалата от тук. Нещо много ми доскуча.
Шантаж: Кат′ няма никакви емоции… (излизат)
Отврат: Доценте, откакто се върна от планината… си като нов човек.
Момче: В какъв смисъл?
Отврат: Ами… по-спокоен си, по-уверен, имаш самочувствие… Как стана тази промяна? За една нощ?
Момче: (смее се) Ами… изпаднах в дълбок размисъл.
Отврат: Стига де-е! Кажи ми! Моля те! Знаеш, че на мен можеш да кажеш всичко. Аз никога няма да те предам!
Момче: Добре. Можеш ли да пазиш тайна?
Отврат: Гроб съм.
Момче: Попаднах на един много умен старчок. Той всичко знае. Даде ми много ценни съвети.
Отврат: Наистина ли? Тогава… Имам идея!
Момче: Приема се.
Отврат: Чакай, ти не си я чул още…
Момче: Да позная ли? Искаш да си направим един излет в планината и да те запозная с дедито?
Отврат: Искам да му задам някои въпроси.
Момче: Бягай за раницата!
(Излизат. Появяват се с раници на мястото на колибата)
Момче: Тук беше. Сигурен съм. Ето пепелта от огнището!
Отврат: Жалко! Отишъл си е.
Момче: Сигурно не е далеч. Да го повикаме! (викат) Дядо Груйо! Дядо Груйо! (сядат мълчаливо)
Отврат: Няма го. Нищо. Разходихме се. Ще ни се отрази добре. Само дето моите въпроси ще си останат без отговор.
Момче: (сеща се нещо и скача) Чакай малко. Ние с теб… информатùци ли сме, или… напротив? Аз записах всичко на диктофона си. Искаш ли да го чуеш?
Отврат: Разбира се! Пусни записа.
Глас от телефона: Законите на дядо Груйо: Първо: „Няма случайни неща.”; Второ: „Всичко, което ти се случва е за добро.”; Трето: „Слушай сърцето си.” Четвърто: „Не бягай от проблемите.”; Пето: „Бъди себе си.”; Шесто: „Бъди благодарен”; Седмо: „Признавай вината си.”; Осмо: „Поощрявай доброто.”; Девето: „Бъди позитивен.”; Десето: … (пауза)
Момче: Изглежда десетият закон не се е записал. Жалко! А старецът каза, че е най-важният.
Отврат: Обичам те!
Момче: Точно така! Това е десетият закон! Как се сети?
Отврат: Ама… аз наистина те обичам?
Отврат: Правилно! Така трябва да бъде... Чакай, ти… какво се опитваш да ми кажеш? Че…
Отврат: Обичам те, глупчо!
Момче: Ама…ти…наистина ли? Не мога да повярвам! Ти… ти си най-големият Отврат, който съм срещал някога!
Отврат: Благодаря ти!
Момче: Исках да кажа - най-милият! Извинявай! Обърках се. Не! Побърках се от щастие! Аз… аз просто не знам какво да кажа…
Отврат: Не казвай нищо! Думите са излишни. (целуват се)
К р а й
© Дянко Мадемов All rights reserved.