Посвещава се на управляващите в България, без значение от коя партия и чие правителство са!
-Тема -патриотична! Пиши! Пиши за някой патриот. За себе си пиши или за някой друг! Искам разказ, есе, или пък репортаж! Но днес! Чакам!
След този телефонен монолог какво да правя? Ултиматум е, нали?
И аз така си мисля. Ето, след двете кафета си взимам молива. И пиша. На тема гореща. Патриотът и новото време. Патриотът в нашия блок. На етажа. Патриотът в службата. В кафенето до третата спирка. Патриотът днес е навсякъде. Отново обича свойта Родина. Продава я скъпо. На този, който плаща добре. Който има мангизи (разбирай твърда валута). Аз съм патриот. Защо да не пиша за мене? Ще се прочуя, нали? Описан в някакъв разказ. Нищо, че сам си го пиша. Нали е за мене? Продавах в Сърбия нафта. Твърда валута донесох за нашта Родина. Да има! С парите внесох кафе, или пък цигари - значение няма. И всичко за нашта Родина! Да има! За народа да има! И видео, телевизори, дрехи, салами - каквото само ти дойде на ум. Да има! За народа да има! За този, който има пари! Все пак - патриот съм, социалните грижи са други. Имал съм много пари! Нека! Да има! Нали за това се борихме толкоз години? Аз - за мене да има! Ти - за тебе да има, а той пък - за него! Да има за нашта Родина! Ние сме тук, и там, навсякъде, където окото ти вижда. И както поетът беше го рекъл - работиме много, работим от сутрин до здрач. И хлябът ни стига. Защото дочакахме днешния ден. Денят на умните хора. И на свободата - а е хубаво да се чувстваш свободен, нали? Най вече от скрупули! От мисли за другите хора. За тези, които ровят в боклука! Които измъкват кокал от устата на куче бездомно. Които огризки събират, за да преживеят и днес. Те да си мислят сами. А аз - аз съм ПАТРИОТ! Мисля за свойта Родина. Да има!
© Александър Колев All rights reserved.