Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „новините”, които разнасяше в квартала за известни личности от българския елит. Жълтата преса й предоставяше достатъчно много материал, за да го редактира и преразкаже още по-сензационно, като новина от мястото на събитието. Мъжете я наричаха „прочетен вестник”, „лондонска мъгла”, а жените се чудеха на неизчерпаемата й енергия и оптимистично настроение.
С охота разказваше за покойните си родители – строгия баща, директор на голям завод, майката - учителка с някакъв клас квалификация. Занимаваше отрудените и угрижени хорица с прочутите си и богати роднини и какво ли не още, което нямаше нищо общо с реалността. Естествено, това беше плод на донякъде развихрената й фантазия, но нали има една мъдро ...