Паяжината
"Верига от верижки"
От няколко минути вяло ровеше в носа си. Пред него светеха трите монитора и около дъговидната клавиатура, бяха съборени кенчета от енергийни напитки. Три сини таблетки и безкабелната мишка. Стаята тънеше в мрак от спуснатите щори. Не знаеше, дали е ден или нощ, но знаеше, че е велик и съдбите на хората са в ръцете му. Съсредоточи се и бясно започна да пише. На екраните се стичаха, като водопади букви, цифри и знаци. Взе още една синя таблетка, като нервно опипваше грапавата кожа на лицето си. Набеляза една пъпка и започна да я стиска. Изпука между пръстите му, а после ги обърса в мърлявата си фанелка. Натисна "Ентър" и по света на безброй екрани светна " До тук с интернет, Безмозъчни!!!". Мрежата зацикли в нищото.
Беше Единственият!!! Беше Бог!!!... И изведнъж мониторите изгаснаха, а големият UPS премигваше без да се включи. Настана мрак и тишина...
Седеше на дивана, а на масичка имаше отворен лаптоп, GSM, чаша уиски и димяща цигара. Чакаше. Навън изгревът бавно настъпваше. Знаеше, че е сам, толкова сам сякаш на планетата не бяха останали хора. Всъщност за него хората на тази земя, бяха един човек. Няколко врабчета шумно се биеха на перваза. Натисна бутонът на мишката и в стаята зазвуча "Пер Гинт". Отново бродеше по фиордите на ледената самота. Малка точица носеща любовта сред ледовете.
Телефонът изписука. С трепереща ръка трескаво го вдигна. Имаше съобщение... "Месечната сума за телефон 08******* е 0 лв. и 00 ст. Благодарим ви, че използвате услугите на нашата компания! Пожелаваме ви щастие!". Да той искаше да си купи щастие, но никой не го предлагаше, като стока.
Екранът на компютъра премигна и на него излезе надпис " До тук с интернет, Безмозъчни!!!" и после загасна. Същото се повтори и на телефона.
Стана отвори вратата и излезе бос в росната трева. Усети, че не е сам, а попиваше от щастието край него...
Целият апартамент миришеше на дафинов лист и зеле. От хола се носеше мощното хъркане на мъжа и. Отвори врата на кухнята и го видя. Легнал на дивана по потник с разлят, космат корем.
- Моля те, хъркай по-тихо!
- Ммм... Дааа...
Той се завъртя и премлясна. Избърса с ръка протеклата лига и продължи една октава по-тихо да хърка.
Върна се в кухнята. Разбърка яденето и седна до масата. Отвори лаптопа и се зачете в един любовен стих. Толкова чувство и щастие имаше в него. Липсваше и истинската обич. Натисна иконката с писмо и написа "Колко много жадувам за любов!!!". Миришеше на загоряло. Стана и изключи котлона.
От детската стая се нададе крясък:
- Мамооо... На компютъра пише нещо... И угасна...
Излезе гола от банята. Носеше се аромат на треви и свежест. Отвори лъскавата кутийка и разгъна нежните бикини. Бяха, като паяжина с пеперуди. Обу ги и се огледа в голямото огледало. Дааа, беше красива, много красива. Господ бе вложил в нея съвършенството. Седна в трапезарията пред стъклената маса и се протегна към лаптопа. Усети студенината на стъклото, като го докосна с гърдите си. Започна отново да пише на поредния разгонен старец.
" Сърдита съм и няма да ти говоря, докато не ми се извиниш!!!"
След минута дрънна съобщение на компютъра.
" За теб бих направил всичко! Обичам те!!!"
Прозя се и взе от фруктиерата една праскова. Захапа я, кехлибарени капчици потекоха по устните и бързо се стекоха надолу към ефирните бикини.
- Мамка му... Оцапах си гашичките! Аман от тия шибани дъртаци!
Стана и взе салфетка. Обърса се и видя, че на екрана има надпис " До тук с интернет, Безмозъчни!!!" След това премигна и угасна...
Паяжината светеше с безбройните си сребристи нишки. Гледаше я с призматичните си очи, всяко едно от тях затворило вселена. Кракът му стоеше на едно от влакната и усещаше пулсациите. Очакваше, поредната муха да се оплете. Бе създал най-великото творение. Паякът - Бог.
Нишката потрепера и той се затича по нея, понесъл сънотворната си отрова в кухите зъби. Там го очакваше поредната жертва търсеща илюзии...
В безкрая две тъжни очи гледаха полето от паяжини и паяците. В очите му имаше, толкова много Обич, но паяжините пречеха да я видят.
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре!!! Именно паяжината на илюзиите ни прави слепи.
-
Този разказ много ми хареса. Не знам какво замърсяваш, аз бих казал обратното, поне за сайта, според мен. А иначе за съществуването на интернет, аз много-много не го обичам... Може да сме всякакви, но е факт, че в интернет много от нещата са направени, че да търгуват с внимание и да купуват и продават времето на човека. Има един филм “Социална дилема”. Имаше го в нета преди, гледах го като излезе през 2020. За социални медии говореше, но принципът на много интернет места е подобен. Соц. медии са направени да замазват очи и да хвърлят паяжини. Трудно е да се използват по предназначение. Или поне, на мен ми е трудно. Стар ли съм да се адаптирам, не знам. Ами каквото такова, не съм адаптиран. Правя си почивки, сред природата. Без телефон. Без компютър. Страхотен разказ, Вал. Както винаги.
-
Всичко с което се прекалява може да се превърне в паяжина, която да ни погълне и като мухи да се мятаме в нея. Мисля, че Бог няма нищо общо с това, а човек страда от акъла си или липсата на такъв. Разказчето ти е философско, но от коментарите разбрах кога имаме диария или катаракта. Беше ми интересно.
-
Прекратявам и коментарите си, защото от тях се носи мирисът на моето Голямо АЗ.
Желая ви Щастие и Любов! -
Можеше и по-лошо да е, например - да не се публикуват снимки, които не са обработени от самият него или снимки, чийто автори не са взимали уроци от него. Така че, да благодарим на Бог и нека ни пази от по-лошото
-
Пълно е с мухи и ще излезе, като ефирна снимка, защото не се вижда първопричината.
А и редакторът на раздел "Фотография" ме "обича" много и ще го изтрие, защото не съм го обработил с необходимите филтри от програмата "Бреф- дуо- актив" -
Не вярвам. Я снимай и качи във фотография, това си струва да се види хи хи
-
Понякога паяците плетат паяжини на такива места, защото се въртят много мухи. Заради примамливия за тях "аромат".
-
Поне за една важна част от теб можем да сме сигурни, че паяжини няма да хване Напредваме.
-
При оток на червата се получава диария. Така че отивам да наторя двора.
-
Оо, проблемът май ще се окаже по-сложен - късо съединение в дългото черво в следствие на което дебелото черво е надебеляло
-
Тук се заформи нещо, като Валпургиева нощ, чакам още труженички с метли.
Ми аз съм л**но с емпатични възможности и имам, дори слух, зрение и обоняние. Общо погледнато нещо близко до "съвършения човек". -
Брех, кво мощно усещане, бе, усеща усещанията на целия сайт и прави заключения от тяхно име тц тц
Чакай, ninasar, че тука и за нас става дума, действа мощно общоусещане на усещанията ни -
Вземам метлата и идвам, щураче. Какво си мислят тия паяци! Обичта ще победи все пак. Поздравления, Жабок!
-
Общото усещане за мен.
-
Някой ти е казал, че го замърсяваш ли?
-
Благодаря за офталмологичния коментар. Радвам се, че все пак си получила проблясък. Смятах да напиша още един разказ "Екскрементът" /може и "Фекаломът", щото е в мъжки род, медицински термин/, но държа на думата си и няма да замърсявам повече сайта.
-
Най-често тая паяжина се оказва катаракт. Така че, мили хора, при поява на паяжини, първо пробвайте с проста метла, ако продължавате да ги виждате, идете на очен лекар
Благодаря за произведението, този проблясък го получих благодарение на творбата -
Благодаря на всички, които ще прочетат. Отивам да скъсам паяжината и излизам в отпуск, така че ще спася първите страници на сайта от един летящ жабок.
Всъщност, благодаря и на всички, които няма да прочетат, защото съм възпитан.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
