Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти невидимия път в гората, но буквите „р“ и „т“ в думата „приятна“ бяха изтрити и се получаваше „Пияна разходка!“.
Не беше нито приятна, нито пияна. На Страхил му се искаше да е поне второто, но нямаше как – той беше зад волана. Виж, хлапетата му си бяха устроили пикник на задната седалка и истински се забавляваха. Захапали огромните шоколадови кроасани в лъскави опаковки и смучещи жадно и шумно сокчетата с разноцветни сламки, сякаш се надпреварваха кой по-ужасяващ звук да издаде и се заливаха от смях.
Евдокия на предната седалка, хванала пластмасовото ветрило, купено от пазара в Мадара, вкопчила се в него като в спасителен пояс, си вееше отчаяно, а отзад на тънката ù, копринена блуза се очерт ...