- Какво е страхът? – попита тя с някакъв особен блясък в очите.
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той плете паяжината си около теб... бавно задушавайки те в нея.
- Как може да те задуши паяжина? Та тя е толкова тънка, че дори полъхът на вятъра може да я разкъса. Винаги можеш да протегнеш ръка и да се освободиш.
- Не и когато нямаш сили да помръднеш.