Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с такива и, като по средата на всяка от тях стоеше някой от братовчедите ми. По едно време ме досмеша, защото брат’чедите си ги бяха направили високо, под тавана, а аз се оплетох в собствената, разположена на пода. По едно време – Бръммм – и една муха се оплете в паяжината на третия ми братовчед, който любезно се завтече към нея за да я поздрави. Стана ми кофти, при мен никоя не идваше, и се покатерих до прозореца, който отдавня нямаше стъкло (там имаше най – много посетителки). Зор беше, защото цялата рамка вече беше заета, та се наложи да поизхитрея и да си я наплета като втори защитен вал ... и .... не след дълго и аз си имах гостенка!
Иначе тук беше тихо и спокойно, запознах се отвисокото, с о ...