– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпреки черната като катран нощ. Такава рядко се случваше и старите хора казваха, че е нощ както за забранена любов, така и за престъпление (сякаш едното се различаваше от другото).
Жената наметна старо елече върху нощницата, нахули топлинките на бос крак и внимателно тръгна към външната врата. Беше се приготвила така, за да има оправдание пред мъжа си, ако внезапно я види. Никой обаче не усети нищо. Тя се спря пред вратата и се обърна назад. Опита се да огледа за последен път мястото, където прекара десет тежки, жестоки години. После бързо се обърна, внимателно затвори стария път, за да тръгне по нов, незнаен, но с надежда, че ще е по-добър.
Бързо прибяга по улицата и сви зад ъгъла, където вече ...