Jan 13, 2013, 10:22 AM

Пазар за душата 

  Prose » Narratives
670 0 0
5 min reading
Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеше: „Продавам всичко”. Във всеки друг ден бих я подминал с насмешка, но днес реших да видя за какво става въпрос. Как може една такава невзрачна сергия да „продава всичко”. Приближих се, като едва сдържах смеха си. Сергията беше празна, нямаше изложено нищо. Единствено продавачът стоеше с греещо лице и се взираше в мен, сякаш дори той не можеше да повярва, че има клиент.
- Тааа, какво продавате тук?
- Продаваме всичко! – с нескрит ентусиазъм отговори дребничкият продавач, а лицето му продължаваше да грее в усмивка – Тук има всичко, от което човек има нужда.
- Така ли? – с лек подигравателен тон отвърнах. Бръкнах в джоба си и извадих дългия списък с покупки. Започнах да му изреждам, от какво и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Цветанов All rights reserved.

Random works
: ??:??