Пазете мъжете, тези нежни крехки създания!
Най-добрата ми приятелка реве по цял ден – мъжът й й изневерявал. Петрова от втория етаж и тя реве. Нейният пък я зарязал с две малки дечица и хукнал по някаква руса. Викам й – изруси се и ти! А тя ми отговаря, подсмърчайки: „Ти въобще не ме разбираш...” Колежката и тя реве. Нейният мъж също си завъдил любовница. Вечно закъснявал, вечно миришел на дамски парфюм.
Писна ми да им слушам оплакванията и един ден ги събрах и трите на кафе. Като че ли се бяха наговорили, викнаха в един глас: „Ти си добре, твоят поне не ходи, а само пие. Блазе ти!” Много ме заболя! Демек, техните са мъже, а моят не е. Ей много мразя така.
Абе вие луди ли сте? – питам ги. Ходенето е до време, пиенето е до гроб! Вашите мъже ходят, ходят, ама накрая си дойдат вкъщи. Измият се, издокарат се, весели, имат желание за живот. А моят небръснат като Джордж Майкъл, омачкан като инспектор Коломбо и за нищо не става. А вие ми ревете! Аз ако съм на ваше място, ще пея. Щото ми иде д ...