Apr 16, 2019, 12:21 PM

Пеперудата 

  Prose » Narratives
402 0 2
4 min reading
Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ниски, но стройно поддържани дръвчета, засяти от кмета на малкото градче преди година. До тях дървени пейки се бяха удобно разположили и с нетърпение очакваха уморените пътници да поседнат, за да им вдъхнат сили. Уличните лампи бяха свели металните си глави, готови да огреят и най-тъмното ъгълче на уличката. Беше пролет и между клоните кръшно проявяваха умения в музиката няколко птичета. Отсреща, срещу кантората, беше кафенето на Джовани. За него нямаше почивен ден. Оттам надалеч из градчето се носеше великолепно преплетеният аромат на прясно изпечени кроасани с крем и току що смляно кафе.
- Чудя се дали този аромат не кара слънцето да излиза по-рано всеки ден, за да му се наслади, Джовани! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Търгохов All rights reserved.

Random works
: ??:??