Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шарените летящи създания не отминаваше. Често можеше да бъде видяна да тича из улиците на селото или околните поляни след някое от своите любими създания. Те я отвеждаха на интересни, неизследвани кътчета в местността, до които нямаше достъп никое друго дете. Веднъж, благодарение на една мъничка пеперудка, откри сред страшни трънаци едно сиво зайче с ранено краче. Малкият пухкавелко беше отнесен веднага в къщата на баба ѝ за да бъде лекуван. Пухчо не само оздравя, но получи и име, и дом. А този топъл ден, в началото на август, ѝ носеше усещане за нови приключения и открития.
Никак не беше глупава тази пъстроцветна пеперудка. Летеше си все на сянка, кацайки да си почива по тревички,
цветя и камъ ...