Пеперудени крилца
Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта на утринния въздух с тежката миризма на тестени закуски.
Имаше само едно място по тази невзрачна улица, което ме караше да забавям крачките си и да поглеждам с любопитство встрани. Един голям двор, а далече в дъното му – стара двуетажна къща с основи от камък, опасана от тъмнокафяви греди. Дворът беше потънал в зеленина, с много храсти, дървета, треви и цветя. Не личеше някой да полага особени грижи за растенията в двора. Беше едно почти диво кътче насред бетонирания град. Вече никъде из центъра не може да се види такъв двор. Прекрасно място за детски игри! Можеш да играеш на криеница в него. Можеш да си закачиш люлка на черешата. Две здрави въжета, една дъска – и готово! Можеш да измъкнеш едно старо одеяло от къщи и да си направиш индианска колиба сред храстите в дъното на двора...
Един ден на портата се появи некролог. След известно време на покрива зейна голяма дупка. Виждаше се от улицата през прозорците на втория етаж. След това започнаха да изчезват дървените врати и рамките на прозорците. Дали изгниваха и се разпадаха, или някой ги отмъкваше за гориво? Скоро покривът съвсем изчезна, а след него започнаха да се рушат и стените. Но колкото повече старицата се свличаше към земята, толкова по-неудържимо избуяваше зеленината в двора. Погледът ми все по-трудно проникваше отвъд, към остатъците от къщата. Докато един ден видях, че там няма нищо друго освен зелената еуфория на гъсто сплетените дървета, храсти и треви.
После всичко това изчезна. Вероятно някой грижовен наследник е решил да изолира зеления оазис зад ограда от високи метални панели. Вече нямаше нищо, което да привлече погледа на случайния минувач. Така най-скучната улица придоби завършен вид.
А в края на октомври връхлетя Лошото време и доведе със себе си студ, дъжд и пронизващ вятър... Онази сутрин вървях бързо към спирката. Дъждът беше спрял, но небето тежеше ниско над града, а вятърът блъскаше клоните на дърветата и брулеше листата им. Вече минавах край металната ограда, без да я погледна – там отдавна нямаше нищо за гледане. И изведнъж ги видях. Долу, на мокрия тротоар лежаха две крилца на пеперуда. Бяха горните крилца, по-големите. Малко раздалечени едно от друго, те направо сияеха на тъмносивия плочник с най-удивителните цветове в мрачната утрин: снежнобяло, наситено черно и оранжево. Огледах наоколо, нямаше нищо друго освен двете крилца. Как е умряла тази пеперуда, къде е умряла? Сигурно зеленият двор е бил нейният дом. Къде другаде една пеперуда би могла да доживее до края на октомври? Може би е угаснала там, сред тревите и храстите, а вятърът е подел крилцата ѝ и ги е довял тук, на студения тротоар. Бяха толкова красиви! Безсилни, беззащитни, но красиви!
И стана чудо: утрото се усмихна на вятъра, той прегърна ласкаво дърветата, а те му подариха най-обагрените си листа, за да ги понесе във вихрен танц към облаците.
Оттогава все си мисля колко е хубаво да оставиш след себе си поне две пеперудени крилца. Не е невъзможно, нали? Само трябва да намериш своя зелен двор...
© Jereena All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Наистина е хубаво да оставиш след себе си поне две пеперудени крилца... Красива творба!
-
Възхитена съм, прекрасно обрисувана картина, навява и тъга, но и надежда за продължаване на живота, стига да съхраним крилцата на пеперудата! Поздравявам те!
-
Марко, Силвия, благодаря ви! Известно време го гледах този текст и се чудех дали да го пусна. Не е поезия, не е художествена измислица, мислех си, че няма да събуди интерес. Изглежда, не съм била права да го държа затворен в моя компютър
-
И аз се потопих в сърцето на този разказ. Благодаря.
-
Прекрасен разказ в твоя неповторим стил,Джерина.
Сякаш ме пренесе в зеления двор, който наблюдавах с твоите очи.
Поздрави за прекрасната творба ! -
Благодаря ти за насърчението, Краси!
-
Харесвам начина, по който пишеш. Поздрави, Джерина и поздравления за умението!
-
Пепи, Елдер, Блу, Наде, благодаря ви за добрите думи!
-
Нашите пеперудени крилца са думите. Твоите, моите...
-
Когато човек умее да пише, умее да пресъздава картини, усещания и чувства ползвайки думите, са му достатъчни само едни пеперудени крилца, за да те пренесе в друго осъзнаване на реалността. Адмирации!
-
Много хубаво...
-
Поздравления!
-
Благодаря ти, Мариана! Винаги си отзивчива и благосклонна към моите литературни опити. А тези пеперудени крилца не съм ги измислила. Наистина ги видях!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
