Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото мен, тогава и спомен няма да има от вашето перчене.”
Намираше се близо до кръстовище, по което бръмчаха коли. Олющени корнизи и фризове я обграждаха от всички страни. Тесните ù и високи прозорци гледаха към улицата и към вътрешния двор. Входната врата - двойна и напукана от времето, имаше също тесни и високи крила, украсени с декоративни елементи и брави от кована мед. Отстрани на касата недоумяващо се кипреха електрически звънци. Услужливо подложили каменни гърбици три стъпала водеха до тях. Дворната врата - дело на самозван майстор, изглеждаше като евтина кръпка върху стара, но скъпа дреха. Основният ù цвят беше мръсно зелен, но някой беше решил да я пребоядиса в сребристо сиво. Но стигнал ...