Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобовете по навик да няма нещо ценно, но от това което намери ù се подгънаха коленете. Гледаше и не вярваше на очите си. Беше най-обикновена фактура за платена вода на касата на EasyPay, само че не се отнасяше за тяхната вода, тази на семейното им жилище, което споделяха с Делян вече двадесет години. В първия момент не знаеше какво да прави. Върна панталона на закачалката и отиде в кухнята с бележката в ръце. До прозореца на дневна светлина я прочете отново. Нямаше грешка, че тази вода беше за наследствената къща от леля ù, разположена в полите на Витоша. Милата леля Славка! Нямаше деца и направи на любимата си племеничка дарение срещу гледане. Стела се грижеше безкористно и всеотдайно в последни ...