Севда изчака цялото събитие да отшуми и, след като гостите започнаха да се разотиват, тя изчака удобен момент и се приближи към Христофор, държаща под големите си гърди книгата на Пѝсарев. Батерията на телефона му беше свършила, а зарядното бе в колата му.
-Извинете, Г-н Цонев, може ли за минутка?
Христофор малко се сепна. И без друго, напрежението около липсата на приятелят му, особено след разговора с Елица беше ескалирало до тежко главоболие и временна неадекватност.
-Ъмм, да кажете... Ако искате автограф към книгата - няма как! Предварително подписаните бяха подарени и продадени.
Цонев задържа погледа си в деколтето ѝ. "Тая к'ви цици има - не е истина! Като панаирски балони"
Той беше по тихия флирт. Така монологично. Иначе не вършеше глупости. Гледаше си семейството и толкоз.
-Не, не! Не искам автограф. Само да Ви питам:
-Знаете ли къде е днешния специален човек, за който сме се събрали? Исках ако мога лично да му изкажа моето възхищение и благодарност за таланта, с който толкова н ...